Особености на българския разговор

Доц. Антоний Гълъбов: Все повече има смисъл, защото малко по малко, опитваки се да си говорим, ние разибраме защо не се разбираме помежду си и това е много важно. Рискът е да забравим за самите себе си. Рискът е да унищожим паметта си. Защото ако нямаме памет, не сме в състояние да градим общо бъдеще. Границата на радикализма е когато диалогът се превърне в монолог, когато някой се опитва да ви каже, че само той е прав. КТБ е изключителен проблем от гледна точка на неспособността ни да достигнем до собствената дълбочина на онова, което ни се случва. Ние нямаме сила да се погледнем сами. И в това отношение както КТБ, така и всичко останало, както и преди 20 години фалитът на банки. Ние нямаме сили да се погледнем самите себе си. Как да говорим с другите?

Проф. Ивайло Дичев: Мисля, че тая нова медийна среда, в която попаднахме превилигирова много крайните мнения, чуват се само писъци, кресчендото се чува. Умерените възгледи обикновено се губят. Голям пазар медиен, много гласове, за да се чуеш ти трябва да стигнеш до край. Когато навлизах в интелектуалния живот, 70-те години беше на мода един мислител Михаил Бахтин с понятието за диалог. Диалог много често се употребява днес като някаква битка, в която трбява да наложиш на другия своето мнение. Диалог, така както го донесе тогава мисълта на Бахтин, е такъв тип комуникаця, в който ти си готов да се промениш. Когато другият ти каже нещо, което ти сам да се развиеш, да продължиш напред. Този диалог е нужен днес на нас. Диалог, в който сме готови не само да слушаме другия, но и сами да се променим в този разговор. Иначе е абсолютно безсмислено.