Пътуване в миналото: Гръцката колония в сърцето на Тракия - Пистирос

В рубриката "Пътуване в миналото" предприемаме разходка из легендарния търговски център Пистирос, на брега на Марица, където елини и траки са търгували и създавали шедьоври на приложното изкуството. Оказва се, че още два гръцки града претендират за това име. Нашите учени обаче са убедени, че останките край Септември са именно на Пистирос. Какви са доказателствата за това и как преди повече от 2 хиляди години градът е процъфтявал разказват Мария Чернева и операторът Красимир Стоичков.

Този град десетилетия беше пълна загадка за учените. Докато не откриха каменния надпис, който пропътува до Лувъра. В него ясно е посочено - това е Пистирос.

Мария Чернева: Ако съдим по парадния вход, Пистирос е бил доста величествен. И само до преди 2400 години, тук е кипяла оживена търговия между елини и траки, като на истинско тържище - емпорион.

Някъде в 5 век, когато Марица  е била плавателна. Предприемчиви елини основават колония в сърцето на Тракия. Вероятно, за да задоволят глада за метал в древна Гърция. И дори в зоната на култовите практики на града, археолозите откриват доказателства за търговските отношения между елини и траки. В ритуални огнища намират множество глинени двойни отпечатъци от пръстенни печати.

Доц. Алексей Гоцев - ръководител на археологическите разкопки: Двамата с вас сключваме сделка с пръстени, подпечатваме глинено парче, изпичаме го. Аз имам пръстен и вие имате пръстен и на малко глинено печатче подпечатваме двете изображения

М. Ч.: Като подпис на договор?

Доц. Гоцев: Да. Депонираме го тук, като доказателство, че сме честни един на друг и молим Господ да ни помогне в сделката. Това е смесица между култови и търговски практики.

М. Ч.: Т. е. един вид се заклеваме пред нашето божество.

Доц. Гоцев: Да, точно така и тука на този обект това божество е Дионис: приемат го и гърците, приемат го и траките. Може да вкарват различен смисъл ... гърците го мислят за бога на виното и веселието, траките - за всеобщия бог на природата, но всички казват Дионис. То и цялата гръцка керамика, открита тук, е със сцени свързани с култа към Дионис. Тракийската керамика е по-груба и по принцип няма изображения. Затова този релеф е истинска изненада.

Вяра Петрова - археолог: Това е най-интересното нещо, което ни излезе тази година. То е уникално за обекта, а в същото време и за територията на почти цяла България. Лице на Силен...графично поставен върху съд. Тъй като имаме устието на съд, това вероятно  е някакъв вид купа, така разлата. .

М. Ч.: И силен, казвате, е ...

Вяра Петрова: Е, от свитата на Дионис, винаги се свързва с култа към Дионис.

Проучването на култовата зона подсилват доброволци от фондация "Балканско наследство". Но и разкриването на жилищната зона върви с добро темпо. Една яма насред градско помещение, пълна с отломки на разрушена сграда, привлича вниманието на археолозите. Какво правят там строителни отпадъци на място, където обикновено се съхранява зърно. Ето един от възможните отговори.

Гавраил Лазов - археолог, НИМ: Те не са го изнасяли в полето, защото те го обработват, а на тях им е била представяна по силата на договора между тракийския цар Котис, респективно на неговите наследници, както научаваме от надписа, са им дали определени парцели земя - около самия Пистирос , който те да обработват, за да могат да се прехранват. Така че за тях земята е била безценна.

И помещението с ямата току що е разгадано - слоят от късчета гранит издават предназначението му.

Лазов: Тука е било мястото, където са се дообработвали камъните на квадрите за изграждането на крепостната стена.

Важна работилница, като се има предвид, че градът търпи няколко преустройства след наказателни акции.

Доц. Алексей Гоцев: И Котис, по негово време - малко преди средата на четвърти век имаме наказателна акция. Явно, че те са нарушили договора. Имаме пласт разрушен.

М. Ч.: Не са си плащали данъците?

Доц. Гоцев: Не са си плащали данъците, което е почти сигурно, че са наши предшественици. Минал е, наказал ги е и те са започнали пак. Следващото, когато идва Филип Македонски, минава през Тракия - той не разрушава това място, не го прави военен център, защото той очевидно няма фортификационни функции. Това е търговски център, който изкупува метал от Тракия, пренася го в Гърция и се внася вино, зехтин и ..

М. Ч.: И той е искал данък?

Доц. Гоцев: Той не го разрушава той разбира, че по-добре да остави златната кокошка жива, отколкото да я заколи.

Кокошката наистина е била златна, ако се съди по съкровището, закопано в бързината в една от сградите. Хазната на града и ли подготвен данък за тракийски цар?

Доц. Гоцев: Нашият работник подравняваше профила,  удари и счупи гърнето: 557 сребърни и златни монети потекоха, а той се притесняваше, че ще му се карат, че е счупил гърнето. А тези монети, които намираме тука - Филип втори, Александър Македонски, Лизимах, Деметрий Полиоркет - това са пък хубаво изработени елинистически монети, които са американските долари в античността. Всички са ги търсили,  всички са ги приемали. Някой път се говори, че тракийските владетели, особено одриските са получавали огромни суми от гръцките градове. Така че би могло и да е това.

В разцвета на тържището, по времето на Котис, общественият договор е скрепен и изписан върху камък. Открит наблизо, той вече дава сигурни доказателства, че градът е именно Пистирос. Защото се оказва, че има и други кандидати за това име.

Доц. Гоцев: Да, а те гърците имат два и казаха това е Пистирос. Дайте да ги разделим - това си е българският, а вие долу си я карайте.

М. Ч.: Имаме три броя Пистирос!

Доц. Гоцев: Три хипотези къде е Пистирос.

Каменният договор, по гръцки обичай, е стоял на видно място на площада. Агората. Тя обаче, липсва. Някъде е отнесена или затрупана от Марица.

М. Ч.: Тук буквално градът е изяден от Марица, тогава Хеброс, което си е отмъщението на природата заради отсичането на горите от самите траки.

Доц. Гоцев: Тъй като в този район металодобивът е силно развит, това за да се обработва металът, е нужен дървен материал и се изсичат горите масово, за да може да се осигури метал. Това изсичане по хълма на западните Родопи води до ерозия на почвите и води до ...

М. Ч.: И най-малкото наводнение е съсипващо?

Доц. Гоцев: Се изсипва тук.

М. Ч.: Значи са си предизвикали мини еко катастрофка?

Доц. Гоцев: Това е цената на индустриализацията в този период.

Така че за момента, учените разполагат с една десета от града. Но находките и до сега са достатъчно ясни, че това е емпорион Пистирос, тържище, в което елини и траки са живели заедно, подчинени на общи търговски интереси.