Пътят от Уолстрийт към Бога

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

В рубриката на "Още от деня" "Новите стари истории" се срещаме с един човек, обърнал гръб на парите и скъпите костюми, обул сандали и сложил расо. Този избор той прави на 27-годишна възраст. Днес Христо Мишков е отец Никанор, вече е на 38 и е по-богат. Духовно по-богат.

Пътят на отец Никанор е дълъг - изстрадан, с много изпитания. Така той открива себе си. И истината за човешкия живот. Бившият брокер и настоящ монах стана известен преди пет години с необикновената си съдба. Днес го срещаме там, където го е отвела христовата вяра - в Гигинския манастир. От шумния „Уолстрийт" - меката на парите, до тихата, бедна света обител крачката е огромна - непредвидима, но не невъзможна.

Христо Мишков, както е светското име на отец Никанор, признава, че преди да облече расото не е имал сериозно отношение към религията. Детските му мечти били съвсем други.

"Имах една приятелка, ние бяхме деца, разбира се. Някакси ми беше много привързана, тя искаше да стане балерина, аз тогава,  казах,  аз ще стана балерин. Това си го спомням", спомня си отец Никанор.

И още: пожарникар, военен, а в по-смелите си представи дори учен, обикалящ Африка да изследва животните. Много по-късно, след като завършва училище по мениджмънт в София, Христо разбира, че има друго призвание. Завършва международни икономически отношения, следва бляскава кариера на Уолстрийт. Във финансовото сърце на Америка работи като анализатор, брокер и дилър на ценни книжа. До момента, в който решава да спасява не пари, а човешки души.

Вярата в Бога го кара да се промени коренно, споделя той.

"В нейната сърцевина, чистота, говорим за самата вяра, човек вижда, че няма нищо невярно, че няма нищо измислено, няма нищо тенденциозно, а откриваш сам себе си. Това всъщност не е ала-бала, а че въпросите, които поставя религията за смисъла на човешкия живот, за вечния живот, не е просто едно добро пожелание, а е една реалност, която човек или се докосва до нея и може да набере тези плодове, или, напротив,  горко се кае и минава живота си напразно. Ще ме разберете, аз вярвам във вечния живот и кое на земята е по-ценно от това, за да ме задържи?", казва отец Никанор.

Така 27-годишният Христо Мишков изоставя всичко светско и влиза в манастира, за да потърси лек - за стремежа на душата. Решението си обяснява с Божията благодат, която, според Никанор, е синапово зрънце:

"Това е семенце, което, като го посадиш, е мъничко, а после става голямо дърво. Ама то не израства за една нощ,  то израства с времето и така човек не се събужда с някакво твърдо решение, а в него узряват едни такива въпроси. Всеки човек носи в себе си вярата. Душата на човек по природа е християнка. Нима Вие не искате да живеете вечно?Аз Ви питам? Дори най-големите безбожници търсят лекарства, философски камъни и не знам какви си научни открития, никой не иска да умира.  Аз трябва да съм наистина луд да предпочета светския живот, който не ни носи спасение, пред духовния живот, който без да гарантира, но създава възможността да се спася, да има този вечен живот", разказва отец Никанор.

Христо поема кръста на монашеството с името Никанор в превод от древногръцки - стремеж към победа. Жаждата за  духовно усъвършенстване идва и от неговия  учител - игумена на Гигинския манастир.

Един грешен човек като всички нас, грешен, грешен, ама с вяра.Това прави разликата между човеците с истинска вяра - човек, който има истинско разбиране за духовен живот и може да ти даде правилния съвет. Под негово ръководство човек може да се изгради като вярващ. У нас вярата е много битовизирана. Тя е нещо много хубаво - там, на шкафа да стои като украшение, но не я приемаме като същина на човешкия живот - като една по-истинска реалност", признава отец Никанор.

Според монаха хората се бъркат, че материалното е истинско, а то е преходно.

"Ние, които така сме потънали в злободневието и нещо ни се вижда голямо, което се казва сметка за ток или изборна бюлетина...  Това е едно бълбукане на мехурчета в планинската река. Едно нищо, което бързо отминава. И ние, които мислим, че съществуваме и че сме, сме едни сенки на самите себе си. А истината е там - от другата страна...", доверява той.

Истината за отец Никанор сега е повече от истинска. С годините той успява от руините отново да възобнови манастирския комплекс и да отвори вратите му за хората. Монасите са създали модерна ферма - отглеждат биволи, правят млечни продукти, а средствата от тях отново влагат  в манастирската обител.

"Мисленето на светските хора и на монасите е коренно различно. Вие не може да ни разберете нас, ние вас Ви разбираме, щото сме били светски хора, но нещата коренно се разминават. Отвън човек се стреми към по-голямо спокойствие, към по-малко ядове, към по-лесното. Докато в манастир човек не може да бяга от изкушенията", допълва той.

Ерудираният монах следи случващото се в страната и с тревога констатира, че у нас няма изрядно общество.

"В което общество политиците са истински, грижат се за нуждите на хората, за интересите на страната, в което фирмите и тези, които снабдяват с обществени услуги и гледат на хората да им е топло, електричеството да бъде най-добро качество при най-ниска цена. Хората са учтиви да си отстъпват място в автобусите. Аз, за жалост, не виждам такава картинка - виждам точно обратното", коментира отец Никанор.

Никанор говори и за скандалите в църквата: "Българската православна църква като една човешка организация, има своите недостатъци  и хората в нея носят общите недостатъци. Тази реакция е пуританска на обществото, на едно общество, което само по себе си е в пъти по-зле и моралът на обществото е в пъти по-зле  и от най-лошия морал на обществото. Още повече църквата е духовна  лечебница, в която човек трябва да отиде  да вземе за себе си лекарството, което го дава Бог. Това че го дават недостойни негови служители, не намалява силата на лекарството и ще Ви дам един пример - нима всеки от нас, като се разболее, не ходи в болница, нима няма лекари пушачи и пиячи."

Нравственото падение е нашата духовна смърт, смята отецът и казва,че е време обществото да се събуди - в това е спасението ни.

"Да се стреснем, докато още може да променим тези неща и да се отърсим от заблудите си, да се разкаем и да се върнем към това, което ни е съхранявало като хора, което ни е отваряло пътя към вечния блажен живот и което ни е правило силни на земята - това е Вярата в Господа", проповядва отец Никанор.

Автор: Лушка Козловска

Цялото предаване можете да видите ТУК.