С коментар на трагичните събития в Париж и отзвукът от тях в студиото е Иво Христов, журналист и фанкофон.

Според Христов Париж като град е свръхмитологизиран и затова е "трамплин както за кариери, така и за нови идеи, включително за зловещи идеи" и затова неслучайно беше избран за сцена това ужасно клане": за да предизвика общоевропейски и глобален стрес.

Как изглежда Франция седмица по-късно и водена от ляв президент? Според Христов Франсоа Оланд е най-непопулярният френски президент, който се стреми да компенсира объркаността на вътрешнополитическата и икономическата си политика с активна външна политика. Ангажира се с акция срещу ислямистите в Мали и ги прекърши. Днес обаче имаме печално потвърждденоие, че Франция там е сама и носи отговорноста за район, където скоро няма да настъпи мир. По думите на журналиста Франция е изиграла "унизителната роля на бек вокал в украинската криза, когато асистира Съединените щати в силовата смяна на режима в Киев. След това към днешна дата се опитва доколкото е възможно "в дует с Германия да играе ролята на медиатор, за да угаси този пожар", каза Христов.

В Сирия, обаче, френската политика е катастрофално недалновидна. В началото тя поддържаше безкритично бунта срещу Асад, след което някои трезви гласове от разузнаването чрез пресата информираха френското обществено мнение, че този бунт има много страни /в него връх скоро взеха ислямистите/ и Франция, която търси инвестиции, се прегърна с Катар и Саудитска Арабия през последните 2 години, обясни журналистът. В резултат на това нейната война срещу терора все още търси своите опорни точки.

Христов отбеляза нещо много важно - че противно на очакванията Париж не прибегна до активиране на член 5 от Договора на Северо-атлантическия пакт, а предпочете чл. 47-2 от Договора за ЕС и поиска европейска солидарност. Причините за това са поне три. Първо - НАТО не се радва на добър прием в Близкия изток след двете войни в залива, второ - Франция се убеди, че водейки война в антиислямистката коалиция под егидата на САЩ, не се забелязват никакви резултати /коалицията не разруши дори петролната структура на ИД, която изнася петрол за около милиард и половина месечно/и трето - Франция очевидно търси да остави Турция извън кухнята на операцията, защото никой не е особено уверен в лоялността й във войната срещу терора.