По пътя към красотата

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

По пътя към красотата жените често виждат себе си като в криво огледало. Такава е историята на Деница Томова, която в тийнейджърските си години заболява от анорексия. 10 години по-късно, тя печели титли по фитнес състезания. А ключът към голямата промяна се събира в една дума - воля.

3 серии от 10 повторения с 50 кг. Това ни показа Деница - във форма и красива. Преди 10 години обаче, когато е в 7 клас, именно желанието й да е красива я... разболява. От анорексия.

Деница Томова: „Един ден просто реших , докато се гледах, че съм дебела. Бях 36 кг тогава. И реших че съм дебела... Последва едно тичане по цял ден, спорт, ядене само на салати, съответно за много кратък период спаднах на тегло, бях под 30 кг, но продължавах да се виждам дебела в огледалото, да не се харесвам и да си мисля, че трябва да стана по-слаба и по-слаба, за да се харесам.

Първият човек, който вижда проблема, е майката на Деница.

„Много тежко й е било със сигурност, за което искам да й благодаря за цялото търпение и това геройство, което е проявила и е успяла да ме изтърпи - минала е с мен през толкова много мъки. След като разбра за проблема ми, ме вкараха в болница, детско отделение. Лежах там около месец. Но единственото, което правеха за мен там, беше да ми вливат съответните нутриенти. Лекарите сутрин минаваха на визитация, обясняваха ми колко съм слаба, как ако продължавам да не се храня, ще умра, съответно - аз им се усмихвах, смеех им се и казвах на майка ми, че когато се прибера вкъщи, проблемът няма да е решен. Докато един ден... мисля, че дори сънувах как изглеждам реално отстрани. И се уплаших. Реших, че е крайно време да се вземат някакви мерки, да работя с псиихолог, с екип, да се потърси решение на проблема“, каза Деница.

Следват много разговори със специалисти, хранителни режими, постепенно качване на теглото. До деня, в който сама намира най-добрия начин да върне здравето си.

„Със съученици тръгнахме на фитнес, това беше първият път, в който влязох в зала. Това беше преди 10-11 години май, не помня, но от тогава не съм излизала от залата. Видях резултати, обръщаха ми внимание, занимаваха се с мен, постепенно започнах да изграждам тялото, което искам, без да гладувам, без лишения. Спортувах, чувствах се добре и психически и физически и оттам насетне - всичко тръгна нормално. Видях, че човек може да изглежда, да се чувства добре със спорт, с правилно, балансирано хранене. И че да бъдеш слаб не означава да си здрав или да си красив. Все повече момичета се обръщат към мен за помощ и с такава информация, че имат проблем с храненето . Трябва да разберат, че гладуването, ограничаването не водят до нищо добро“, сподели Деница.

Днес Деница ходи по състезания и вече има няколко титли. Най-голямата й радост обаче не са медалите, а образът, който я гледа от огледалото. Красив - и отвън, и отвътре.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад