Под игото (България, 1990)

Сериен филм
Историческа драма

По едноименния роман на Иван Вазов и мотиви от други произведения

Сценарий: Янко Янков
Режисьори: Янко Янков, Нина Янкова
Оператор: Цветан Чобански
Музика: Генко Генков

В ролите: Андрей Слабаков, Елена Маркова, Илия Караиванов, Любен Чаталов, Кирил Варийски, Георги Георгиев - Гец, Георги Парцалев, Георги Калоянчев и др.

Продукция: Българската телевизия, Унгарската телевизия

"Под игото" е телевизионна екранизация в девет части, по едноименния роман на Иван Вазов и мотиви от произведенията му "Чичовци", "Хаджи Ахил", "Неотдавна", "Епопея на забравените".

РОМАНЪТ "ПОД ИГОТО"

"ПОД ИГОТО" е един от най-добрите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад…".

Такава е една от чуждестранните оценки за епоса на Иван Вазов.

Рядко българска творба е имала щастливата съдба на романа "Под игото". Издаден за първи път през 1889 година, днес той е преведен на повече от 50 езика.

В предговора към Английското издание (1894) английският литературен критик Едмънд Гос определя "Под игото" като:

"Първостепенно гениално творение, написано на език, запазил все още всичката си сочност, безспорно един български шедьовър, един от най-добрите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад". Едмънд Гос

В предговора към Френското издание (1897) изтъкнатият славист проф. Луи Леже, преподавател по Славянска литература в Сорбоната, оценява високата художествена стойност на романа:

"Под игото" заема в литературата на балканските славяни също толкова славно място, каквото заема "Война и мир" в руската литература". Луи Леже

Литературната дейност на Иван Вазов започва преди Освобождението и продължава цели петдесет години. Писателят оставя огромно наследство в основите на българската духовна култура. Приживе никой български литератор не се е сдобивал с титлата "Народен поет". Талантът на Иван Вазов, проявил се в различни жанрове, го прави най-известния и издаван български автор у нас и в чужбина.

КАК Е ПИСАН романът "ПОД ИГОТО"

Вазов пише романа "Под игото" в Русия, където емигрира след преврата от 9 август 1886, за сваляне на Александър Батенберг. В Одеса, където отива след Цариград, е приет възторжено от руси и българи-мигранти. В първите дни животът в Одеса го очарова, но скоро започва да му дотяга.

Носталгията по отечеството все повече го завладява:

"Мъката ми се засиляше…Безделието ми тежеше, скуката се увеличаваше - България, България исках сега, но България беше далеко…", пише Вазов в писмата си до приятели в родината.

"Аз се чувствувах, въпреки ласкавия прием, немил-недраг на чужбина, ненужен и безполезен. И тогава, за да запълня времето и заглуша скуката на безделния живот, намислих да напиша романа "Под игото". Поставих си за цел да изобразя живота на българите в последните дни на робството и революционния дух в епохата на Априлското въстание. Целта, родена една нощ в главата ми, скоро почна да се осъществява…", разказва Иван Вазов в спомените си до проф. Шишманов.

Вазов изцяло се посвещава на романа. Това е единствената му утеха в живота зад граница, защото чрез спомените го държи в постоянна връзка с родината. Много от епизодите в "Под игото" са плод на лични наблюдения на писателя, той е бил непосредствен свидетел и участник в много от описаните събития. Повечето от героите му са действителни личности от Сопот, описани с други или преиначени имена. Някои моменти са обогатени от спомени и впечатления на български емигранти в Одеса, пред които Вазов чете глави от романа си.

Романът "Под игото" е отпечатан за първи път през 1889, в първите три книжки на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" - списание, издавано от Министерството на народното просвещение. Като самостоятелно издание излиза през 1894 и оттогава до днес има над 50 издания, преведен е на повече от 50 езика.

Мария Колинкоева /*по материали от периодичния печат/

"Чичовци"

"Хаджи Ахил"