Политиците да слушат интелектуалците - Масимо Д'Лема

Той ръководи левите мозъчни тръстове в Европа. Тук е по покана на Института за нов политически напредък. И смята, че политиците трябва да слушат политиците. Но самият Масимо Д’Алема е политик от класа – бивш премиер и външен министър на Италия; първият бивш комунист, ръководил държава от НАТО.

Бойко Василев: „Ама вижте какво стана с европейската левица за броени седмици: катастрофа в Полша, оставка в Румъния, поражение в България. Какъв им е проблемът на европейските леви?“

Д’Алема: „Да, има сериозен проблем в Централна и Източна Европа. При Вас националистическата вълна е особено силна. Дължи се на много причини. Едната е усещането за заплаха от Русия, друга – бежанската криза. Тази среда не е добра за левите сили“.

Василев: „Това не важи ли и за Запада? Левиците не се ли превърнаха в професорски партии? Изтърваха работниците за сметка на крайната десница“.

Д’Алема: „Не мисля. На Запад не е същото. В Португалия се очертава социалистите да се върнат на власт. Оптимист съм и за Испания: май десният Рахой плува в горещи води. Левият Педро Санчес може да спечели изборите, може би в коалиция с „Подемос“. А в Италия сме си на власт. Да, имаме проблеми, но социалистите могат да се възстановят“.

Василев: „Но сега е модно да се критикува Тони Блеър, че мина към центъра, а всички Вас от 90-те – че воювахте с Югославия“.

Д’Алема: „Мислите ли, че още се спори за това?“

Василев: „Поне тук така чуваме…“

Д’Алема: „Не мисля. Бях в Белград на среща на социалистическите лидери от Балканите. И като стана дума за войната в Косово, мнозина благодариха че след войната са се освободили от Милошевич“.

Бойко Василев: „Но нищо не казвате за Тони Блеър и неговия марш към центъра. Не загуби ли левицата барикадите си?“

Д’Алема: „Не. Вижте, Тони принадлежи на миналото. Аз също. Приятелю, ама ние сме друго поколение! Днес левицата не спори за Тони Блеър. Той изигра положителна роля: модернизира лейбъристката партия. Е, допусна някои важни грешки. Самият Тони - най-накрая – ги отчете. Имам предвид Ирак. Но това е история“.

Бойко Василев: „Левите сили имат ли правилен подход към бежанците днес?“

Д’Алема: „О, да! Кризата е трудна, дълбока: за Европа, не само за левите. Не беше предвиден размерът на бедствието, а можеше. Европа не беше подготвена – без структури, без ресурси, без правила. Освен това бежанската криза възникна след икономическа и социална криза. Знаете, безработица трудно се съчетава със солидарност. Както и да е, според мен обаче дълг на Европа е да приеме тези хора. За един богат континент от 450 милиона не е трагедия да приеме два милиона“.

Бойко Василев: „Дали обаче масите мислят като Вас?“

Д’Алема: „Проблемът не са масите, а политиците. Разбирам страха на обикновените хора. Но политическата злоупотреба със страха не е приемлива от гледна точка на морала. Тя е престъпление. Затова ни трябват политици, които да гледат далеч напред в бъдещето“.

Бойко Василев: „Но не мислеше така покойната Ориана Фалачи, една лява икона“.

Д’Алема: „Не беше лява икона тя“.

Василев: „Ама навремето беше“.

Д’Алема: „Айде сега, аз съм италианец! В последните си години Фалачи беше дясна икона. Изобщо не съм съгласен с нея. Заплахата не е ислямът. Разбира се, радикализацията на исляма е проблем. Но проблем най-вече за мюсюлманите: те плащат най-високата цена, те са жертвите. Всички си спомнят ислямистите, нападнали Шарли Ебдо. Обаче никой не си спомня, че полицаят, загинал при защитата на Шарли Ебдо, беше мюсюлманин. Има различни начини да си мюсюлманин и различни начини да си християнин. Всички мафиоти твърдят, че са християни. Да кажем ли заради тях, че християните са заплаха?“

Василев: „Но вижте обикновения европейски работник, който се страхува, че мигрантите ще му откраднат работното място! На негова страна ли сте? Или ще тръгнете да го разубеждавате?“

Д’Алема: „Не съм „за“ политика на отворените врати, защото тя е илюзия, идеологически подход. А често съм „против“ политиката на затворени врати, защото тя също е идеологически подход. Когато решаваме конкретен проблем, единствено възможен е прагматичният подход. Необходими са ни квоти. Можем да приемаме онези, които са нужни за икономиката ни. Без имигранти през следващите 50 години съотношението между пенсионерите и работещите в Европа ще бъде 3:1. Това означава пълна липса на устойчивост: според демографията, не според левите или десните! В Италия имигрантите произвеждат 11 – 12 % от БВП. Те са 12% от работническата класа! Без тях пенсионната система ще спре. Някои в Италия викат „Трябва да ги върнем по домовете им!“ Чудесно! Ако си тръгнат утре, вдругиден системата няма да може да плаща пенсии – на италианците, не на имигрантите. Харесва ти, не ти харесва – това са реалностите. А политиката е длъжна да изхожда от реалностите“.

Василев: „Вие бяхте първият премиер, бивш комунист, на държава от НАТО“.

Д’Алема: „Може и така да е“.

Василев: „Съжалявате ли за нещо в младостта си?“

Д’Алема: „А Вие помните ли Италианската комунистическа партия?“

Василев: „Партията на Берлингуер“.

Д’Алема: „Ами да! Аз бях председател на младежката организация, а Берлингуер беше партиен лидер. През 1976 Берлингуер каза … През 1 9 7 6! „Искаме да бъдем в НАТО. НАТО ни брани от руския експанзионизъм.“ Каза го лидер на комунистическата партия! Голямо впечатление направи. Това беше една много независима и много демократична комунистическа партия. Напълно различна. Може би не е лесно българите да го разберат, но ние не бяхме като партията на Живков. А и не бяхме някаква малцинствена партийка. Печелехме по 33-34 %, управлявахме в много региони, в големи градове. От такава изходна позиция нямаш проблем за бъдещето“.