Президентът Плевнилев: Политиката на сфери на влияние трябва да остане в 19 век

"Не се впечатлявам от военни паради, демонстриращи мощ и оръжия за масово поразяване. Впечатляват ме отговорните политически действия за изграждане и гарантиране на мира дълготрайно и устойчиво в Европа. Затова утре на специална церемония във Военна академия ще вдигнем високо знамето на ЕС, но и ще почетем паметта на загиналите в най-кървавия военен конфликт в световната история". Така в "Панорама" президентът Росен Плевнелиев отговори на въпрос защото няма да присъства на тържествата в Москва за 70-годишнината от приключването на Втората световна война. "Историята и казва, че мир може да бъде гарантиран тогава, когато правилата важат и за силния, и за слабия, и за големия, и за малкия", каза той.

Държавният глава подчерта, че цел на външната ни политика е да защити националния интерес и поведението на 16-та република да остане безвъзвратно в миналото. "Външната политика, докато аз съм държавен глава, ще бъде на България - достоен и солидарен член на ЕС и ви уверявам, че тя намира много приятели", заяви той.

Според Росен Плевнелиев сме свидетели на манипулиране на историята и затова е важно да направим обективен прочит на събитията, да се обединим в позицията не само за фашизма, но и за комунизма, за да можем да предотвратим бъдещи напрежения. Не мога да мълча, когато се нарушава международния правов ред, когато се подкопават устоите на демокрацията, заяви президентът и добави, че като държавен глава прави разлика между Русия и Кремъл. "Моята позиция не е крайна. Тя съответства на решение на ООН, както и на Европейския съвет. Същевременно моята позиция към Кремъл е позиция на посочване на проблемите, тъй като в украинската криза, а и в действията на Москва към ЕС, ние виждаме по-скоро предпоставки за неспазване на върховенството на закона и принизяване на правовия ред - неспазване на принципите от Париж, неспазване на Хелзинските споразумения, неспазване на Будапещенския меморандум. Но като се отнасям с голямо уважение към Русия, към руския народ, към всичко, което те са завещали, дали на славянския свят, на България", разясни Плевнелиев.

Той категорично заяви, че политиката на сфери на влияние трябва да остане в 19 век и че не може да се съгласи с позицията, че по географски принцип и съседството с определени страни ще определя дали една държава ще е демократична и ще е член на ЕС или не. "Самоопределението на народите е здравата основа, която ни пази от бъдещи войни", подчерта президентът и акцентира: "Глобалните интереси трябва да отстъпят на глобалните принципи. 21 век е век, в който ние имаме над 200 държави. 21 век е век, в който всеки се развива и всеки получава своя шанс и перспектива. Не бива да се делим на велики сили и периферия, защото точно това доведе до нестабилност и невиждани кръвопролития в миналото."

Росен Плевнелиев беше категоричен, че ще отстоява единството на Българската православна църква като важен елемент за просперитета на българския народ. Според него, обаче, решението на решението на Светия Синод да споменава Симеон Сакскобургготски като цар е прибързано и вероятно БПЦ в скоро време ще се коригира. "Аз искам българската църква да гледа напред към 21 век, в който българският народ е избрал републиканска форма на управление, има своята Конституция и застава твърдо зад нея", добави той.

"Нашата армия има нужда от отговорни решения, политиците трябва да гарантират спокойствие и надграждане на способностите. Говорим за модернизация. Това означава да осигурим и съответния ресурс", отговори главнокомандващият на въпрос за състоянието на българските въоръжение сили. "Българската армия е стратегически приоритет и това се доказа и на Консултативния съвет по национална сигурност", подчерта той и припомни, че са въведени два нови принципа в подкрепа на усилията за по-достойна мисия на нашите военни като част от Северноатлантическия пакт - всички инвестиции оттук нататък да бъдат за повишаване на съвместимостта на Българската армия и нейните способности с тези на съюзниците и увеличаване парите за отбрана от 2016 година, като се стъпи на минимума на нивото от 2014 година и се съобрази с решението от Срещата на върха на НАТО в Уелс.

Според него кабинетът е дал заявка за реформи, за ангажименти, била е разписана и програма, в която те са включени. Коалиционното споразумение има ясен акцент за реформа, но времето за тяхната подготовка изтича. "Народът очаква реформи, има високи обществени нагласи. Ние знаем къде са проблемите и очакваме отговорни политически действие. Виждаме и широко политическо съгласие в Народното събрание, на което се радвам, и за което благодаря. Времето за предварителна подготовка изтича, в следващите месеци очакваме да видим реформи", отбеляза президентът.

За казуса "КТБ" той каза, че "е повторение на вече случило се ограбване на българския народ, което стана през 1997 година с кризата на българските банки". "Тогава народът беше обран, тогава всички държавни пари пак в банките, пак чрез офшорните фирми бяха ограбени и отнесени. Тогава никой не получи заслужена присъда, един лев не беше върнат. Ако сега казусът КТБ повтори вече случилото се през 1997 година, това ще бъде едно безотговорно действие на българския политически елит, който народът няма да прости", категоричен беше президентът Росен Плевнелиев.