Приказки от баба, разказани в Пловдив

Какво най - много ти харесва от това, което правите заедно?

Радостина Терзиева: „Като чете приказки, защото аз много обичам приказки.“

Маргарита Ганчева: „За нея най-важни са прегръдките. И самото време, което прекарва с децата. А те започват да й споделят какво им се е случило.“

Богдана Христова: „Радостта на малките. Като я посрещнат. Като я питат: „бабо, кога ще дойдеш пак, бабо, прегърни ме. Бабо, може ли мен да ме погалиш.“ Аз мисля, че това нещо е, тия емоции я карат да лети.“

Емилия Жекова: „Искам друго да кажа, да се обръща внимание на децата, защото когато станат големи, и изхвръкнат, е много мъчно.“

А нейните са разпилени навсякъде по света. Синът е в Англия, дъщерята в Белгия, внукът в Чикаго. А тя живее в пловдивския дом за възрастни хора „Св. Василий Велики“ заедно със съпруга. С децата се чуват по вайбър и скайп. Дори си ходят на гости. Ето, тези подаръци за най-малките в градината са от Лондон. Децата пък изпращат коледни играчки за нейните приятелки от Дома.

Емилия Жекова: „Всички там хора са, къде синовете им починали, къде мъжете им починали, особено в нашата група. В нашата група и синовете, и мъжете. И те просто, много е тъжно. Както е весело, така е и тъжно. Но ние гледаме положителната страна.“

И не се предават. Групата от 5 етаж в Дома за възрастни борят самотата. Направили са си кафетерия, в която се събират на раздумка. Сега обаче вместо кафе, пият чай за добра памет. И се радват на своите гости - доброволците от фондация „Поколения заедно“.

Маргарита Ганчева: „Сегашното поколение произвежда следващото поколение. И ние имаме нужда от един от друг. Имаме нужда тази връзка да не се губи.“

Богдана Христова: „Да си даваме взаимно това, което го нямат младите и им липсва, те го получават от възрастните. Било чрез разказ, било чрез някакъв пример. Да се, пак да се изгради моста между поколенията, защото има пропукване.“

Затова всяка събота Маргарита, Богдана и останалите доброволци са в Дома. Заедно с възрастните играят на „Не се сърди човече“, „Развален телефон“ или си приказват. Защото всеки има нужда просто от близост.

Емилия Жекова: „А кога играеме на счупения телефон, нямате си представа. Щото някой чува с едното ухо, другият с другото и докато дойде до първия, падаме си от майтап.“

Маргарита Ганчева: „Когато дойда, те ни посрещат с такава радост. С такава любов и с такова очакване, че все едно аз си идвам у дома. Защото аз още като ги прегърна и много често им казвам: „Ти имаш прегръдката на моята майка.“

Емилия Жекова: „Толкова са внимателни, толкова са забавни, че просто с нетърпение. Вие знаете ли, че ние с нетърпение чакаме събота. С нетърпение. Почваме да броим, а сега понеделник, вторник, сряда и с нетърпение очакваме те да дойдат. Като буря.“

Буря, която променила живота на възрастните. Доброволците успели да внесат радост там, където висят тъжни стихове на стената. Решили да направят повече и нарекли инициативата „Бабо, разкажи ми“. Започнали да търсят баби, които да четат приказки на децата в градините. Хем бабите да се радват на децата, хем децата да научат нещо ново.

Маргарита Ганчева: „Те си мислят, че са отживелица и това е наслагвано с години наред. Аз се запознах така със статистика, 50 % от възрастните в България живеят в самота, в изолираност, а голяма част от тях са в разцвета на силите си. И те могат да дадат нещо на децата, могат да дадат нещо на нас. По-близкото поколение до тях.“

Богдана Христова: „Баба Еми е втората доброволка, която започна да разказва приказки на децата в детската градина. Тя е голяма веселячка. С невероятно чувство за хумор. Така... двигателят на компанията. Прегърна идеята с голямо желание. И мисля, че времето, което прекарва с децата, на нея самата и носи голямо удоволетворение.“

Маргарита Ганчева: „Ако поне сърцата на възрастните хора се обърнат към сърцата на децата, и сърцата на децата да се обърнат към сърцата на възрастните хора. И погледнато така ще има една приемственост, една почит, едно уважение, ще можем да се върнем към нашите корени. А децата ще могат да се върнат някъде, където ще могат да разберат какво е семейство, какво е семейство в истинския смисъл на думата.“

Емилия Жекова: „Какво научавам от тях. Ето, това - на децата трябва да им се обръща внимание. Трябва да им се обръща внимание, ако искаме, те на нас да обърнат внимание.“

Да дадеш нещо от себе си. И то не само по празници. Баба Еми ще продължи да разказва приказки на децата. Защото знае: това е тяхното време да бъдат „заедно“.