Промените в Кодекса на труда - работодатели срещу синдикати

Има ли опасност да се прекрати диалога в Националния съвет за тристранно сътрудничество след оповестените предложения на работодателите за промени в Кодекса на труда?

В студиото на "н3Dеля х3" този въпрос зададе водещият Андрей Захариев на специалиста в областта на трудовото законодателство Иван Нейков - бивш социален министър, Васил Велев - председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на УС на БСК, конфедеративния секретар на КТ "Подкрепа"Александър Загоров и вицепрезидента на КНСБ Чавдар Христов.

Надявам се, че всичките напрежения, които възникнаха, ще се окажат буря в чаша вода, каза Васил Велев. В края на седмицата, по време на срещи при вицепремиера Златанова и социалния министър Адемов, всички социални партньори се съгласихме, че е добре диалогът да продължи, да се индентифицират всички направени предложения за промени в трудовото и осигурителното законодателство и условията на труд, да минат първо на работно ниво в комисиите в Тристранния съвет и след това се обсъдят в самия Съвет, където им е мястото, а не да си говорим през медиите, добави представителят на работодателите.

По каква тема да седнем на масата при положение, че предложенията на работодателите не кореспондират нито със състоянието на икономиката, нито с индустриалните отношения, които много дълго време крепят тази икономика и обществото в някакво по-стабилно състояние, репликира Александър Загоров. "Много е трудно да седнем и да говорим за неща, които са пуснати изневиделица и торпилират нашите много добри в миналото отношения на диалог. Диалогът е ценност на демокрацията, това е една от основните ценности, но той трябва да бъде напълнен със съдържание, което отговаря на днешния ден", категоричен бе синдикалистът.

Много са причините, поради които направените предложения могат да бъдат окачествени като скандални, но не бива да пропускаме друг момент - защо въобще се стигна до тях, обърна внимание Чавдар Христов. "Те са плод на това, че правителството започна усилия - това беше обявено в плана "Орешарски", да облекчава бизнеса от т.нар. административна тежест. Административната тежест се изразява преди всичко в отношения между бизнес и държава - там имаме регистрационни режими, лицензионни режими, процедури, такси и т.н. Бизнес и работодател са две различни неща", подчерта Христов и добави, че чрез намерението да се облекчи бизнеса се навлиза в кръг обществени отношения, които се регулират от трудовото законодателство. "Такива намерения в правителството в началото не е имало. Ние изрично го предупредихме - да внимават да не стъпят в тази посока. За съжаление, стъпиха", каза още той.

Според Иван Нейков фонът, на който става тази размяна на удари под пояса, е по-важен отколкото самата ситуация. "Проблемът е много по-голям. Проблемът е, че се променя трудът... Високите технологии дават възможност на един човек да бъде много по производителен отколкото е бил преди 20-30 години без да му е необходима цялата конструкция на трудовото правоотношение... В същото време се появи нов фактор на пазара на труда - това са микрофирмите. Това са фирми с по-малко от 9 души. Тези микрофирми, по официални данни, в България са 93% от всички работещи фирми. Днешното трудово законодателство на България е адекватно, модерно спрямо международните стандарти, но самите международни стандарти започват да се тресат. Не може да искаш от едно предприятие с 5-6 човека да прилага онова законодателство, което прилага предприятие с 5-6 хиляди", обясни Нейков.