Промените в Кодекса на труда - работодатели срещу синдикати

Предаване: н3Dеля X3

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Има ли опасност да се прекрати диалога в Националния съвет за тристранно сътрудничество след оповестените предложения на работодателите за промени в Кодекса на труда?

В студиото на "н3Dеля х3" този въпрос зададе водещият Андрей Захариев на специалиста в областта на трудовото законодателство Иван Нейков - бивш социален министър, Васил Велев - председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на УС на БСК, конфедеративния секретар на КТ "Подкрепа"Александър Загоров и вицепрезидента на КНСБ Чавдар Христов.

vlcsnap-2014-02-09-14h19m53s201Надявам се, че всичките напрежения, които възникнаха, ще се окажат буря в чаша вода, каза Васил Велев. В края на седмицата, по време на срещи при вицепремиера Златанова и социалния министър Адемов, всички социални партньори се съгласихме, че е добре диалогът да продължи, да се индентифицират всички направени предложения за промени в трудовото и осигурителното законодателство и условията на труд, да минат първо на работно ниво в комисиите в Тристранния съвет и след това се обсъдят в самия Съвет, където им е мястото, а не да си говорим през медиите, добави представителят на работодателите.

 vlcsnap-2014-02-09-14h22m40s79По каква тема да седнем на масата при положение, че предложенията на работодателите не кореспондират нито със състоянието на икономиката, нито с индустриалните отношения, които много дълго време крепят тази икономика и обществото в някакво по-стабилно състояние, репликира Александър Загоров. "Много е трудно да седнем и да говорим за неща, които са пуснати изневиделица и торпилират нашите много добри в миналото отношения на диалог. Диалогът е ценност на демокрацията, това е една от основните ценности, но той трябва да бъде напълнен със съдържание, което отговаря на днешния ден", категоричен бе синдикалистът.

 vlcsnap-2014-02-09-14h22m56s243Много са причините, поради които направените предложения могат да бъдат окачествени като скандални, но не бива да пропускаме друг момент - защо въобще се стигна до тях, обърна внимание Чавдар Христов. "Те са плод на това, че правителството започна усилия - това беше обявено в плана "Орешарски", да облекчава бизнеса от т.нар. административна тежест. Административната тежест се изразява преди всичко в отношения между бизнес и държава - там имаме регистрационни режими, лицензионни режими, процедури, такси и т.н. Бизнес и работодател са две различни неща", подчерта Христов и добави, че чрез намерението да се облекчи бизнеса се навлиза в кръг обществени отношения, които се регулират от трудовото законодателство. "Такива намерения в правителството в началото не е имало. Ние изрично го предупредихме - да внимават да не стъпят в тази посока. За съжаление, стъпиха", каза още той.

vlcsnap-2014-02-09-14h20m01s27Според Иван Нейков фонът, на който става тази размяна на удари под пояса, е по-важен отколкото самата ситуация. "Проблемът е много по-голям. Проблемът е, че се променя трудът... Високите технологии дават възможност на един човек да бъде много по производителен отколкото е бил преди 20-30 години без да му е необходима цялата конструкция на трудовото правоотношение... В същото време се появи нов фактор на пазара на труда - това са микрофирмите. Това са фирми с по-малко от 9 души. Тези микрофирми, по официални данни, в България са 93% от всички работещи фирми. Днешното трудово законодателство на България е адекватно, модерно спрямо международните стандарти, но самите международни стандарти започват да се тресат. Не може да искаш от едно предприятие с 5-6 човека да прилага онова законодателство, което прилага предприятие с 5-6 хиляди", обясни Нейков.