Протест, фалит и демокрация - примери от Исландия

Днес е 185-ти ден на протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Освен искането на оставка от правителството се говори и за предсрочни избори. Говори се обаче и за нова Конституция, което е едно от исканията в момента. Не веднъж в тези месеци политическата криза се споменаваше се споменаваше исландския модел. Именно за примерите от Исландия в студиото разговаряхме с Анюта Качева - скандинавист и преводач, Айгир Сверисон - исландец, преподавател по исландски и скандинавска култура в Софийски университет, и писателят Георги Господинов.

Защо Исландия излиза от своята политическа и финансова криза и можем ли да ползваме модела у нас, попитахме гостите.

"Първо е малко пресилено да кажем, че излиза. Все още Исландия страда доста от последствията на финансовата криза. Това, което е за отбелязване, обаче, е тази инициатива на обществото, което всъщност поиска да направи някаква промяна и тази промяна, въпреки че не е в темповете, в които се иска, е налице", коментира Сверисон.

Той разказа един любопитен исторически факт, който според него се повтори и в съвремието.

"Хората, които са населили Исландия, са почти всичките със синя кръв, т.е. те са били благородници, които по една или друга причина са търсили своята независимост. Говорим за края на 8 век, времето, в което започват такива централистични уклони във властта на Норвегия тогава, и тези хевдинги, както се наричат тези локални господари, са предпочели да се спуснат в едно приключение, за да намерят свободата на онази земя, в която те всъщност ще могат, както се казва на исландски, да се наслаждават на свободата. Това, което се случва, е след 60-65 години поселение. Хората се събират и на принципа на разумността правят държава, която в мътния 10-ти век, обаче, е република. Това, което се случи всъщност е, че хората сега направиха същото нещо, както през 930 година", обясни още Айгир Сверисон.

Но дали е била толкова зле Исландия и сравними ли са понятията за кризи там и тук коментира Анюта Качева.

"Понятията за кризи са изключително сравними, защото всъщност този икономически модел, който е в Исландия и започва през 1991 година, ако търсим аналогии с България, може да се види и при нас. 1991 година, ако говорим общо за скандинавския модел, Исландия излиза от него и това е високата цена, която тя днес плаща. Това означава, че тогавашния премиер прави 3 неща: либерализира пазара - т.е. освобождава го от драконовския контрол на финансовите транзакции, който съществува и е основополагащ на скандинавския модел; сваля изключително много данъците, за да привлече чужди инвестиции; и прави така наречената скоротечна приватизация, или както анализаторите го наричат - той вкарва хищническия капитализъм в Исландия. Това е нещо, което позволява един ръст на икономиката, тогава 5% в Исландия, което е изключително голямо, в периода 1995 - 2009 година. След което, разбира се, този финансов балон се спуква и се идва до тук", заяви Качева.

Впечатления от посещението си на острова сподели и Георги Господинов, който е първият български автор, преведен на исландски.

"Исландия наистина е друга планета в един смисъл, прилича много на планетите от "Малкия принц", това е моето усещане. Исландския модел, според мен, това е риба и литература. Отношението към културата, жаждата за култура, любопитството. Когато живееш на такъв остров, на който се свечерява рано, брулят ветрове, нямаш много съседи да общуваш, нямаш портокалови градини, зеленчукови поля и т.н. имаш две спасения - рибата, която ти е разменна монета и не случайно рибата е на всички исландски монети, и литературата, която е срещу другото свечеряване - това вътрешното свечеряване. Това е нацията, която чете най-много, която превежда най-много литература отвън, която има прекрасни писатерли", разкри Господинов.