Протестът на един млад лекар – история от болницата в Ботевград

Д-р Деян Томовски: „Мъката на хората. Не можеш да се справиш с това нещо. Предава ти се.“

Доктор Деян Томовски е най-младият лекар в Ботевградската болница. Направил е своя избор да остане, когато всички други заминават.

Д-р Деян Томовски: „Много напуснаха. Отидоха в по-големи структури да търсят успеха. И финансов, и професионален. Повечето го намериха. Но на друга цена.“

Засега остава в общинската болница на родния си град, където пациентите го познават. Но не знае докога. Не знае дали болницата утре ще я има.

Д-р Деян Томовски: „Може да ни затворят, може да прекратим дейност тук... Тук хората проявяват разбиране, проявяват разбиране за материалните условия, виждате сами какво е състоянието на сградния фонд. Това има значение. Един човек, който ще лежи 10 дни, иска поне да му е комфортно. Не можеш да лежиш на една пружина от 30 години. То допълнително му утежняваш състоянието на този човек. Не можеш да пуснеш една баба на 80 години на легло, с хронична рана, тя няма да заздравее в рамките на клиничната пътека за 4 дни. Тя има нужда поне от 7 дни грижи, за да тръгне в правилната посока. След това още няколко седмици и месеци идва постоянно за превръзки. Нямаш право пак да я пускаш по Здравната каса. И ето така се случва натрупването на дългове. Ние в момента сме търговско дружество. Аз все още не мога да разбера как една болница може да си предвиди и колко пациенти ще има, и колко хора ще паднат на улицата. Това е нещо, което не може да се предвиди. Не може да има икономика в това. Това е губещо. Самоиздръжката не е решение. Бюджети, делегирани, да знаеш колко хора ще дойдат утре, да правиш такива планове. Не е реалистично.“

Д-р Красимир Кушев - управител на МБАЛ – Ботевград: „Ще бъдем или няма да бъдем? Ако няма да бъдем, да станат и да кажат. Ако бъдем, дай да работим по правилата! Да направят правила и ние ще работим по тях. Ние сега работим без правила!“

Ботевградската болница е сред общинските болници с натрупани дългове. Лекуват предимно възрастни и бедни хора. Медиците там бяха сред тези, които излязоха на протест. Подкрепя ги и доктор Деян Томовски.

Д-р Деян Томовски: „Нещата се затягат. Дълговете растат. Не се предприема увеличаване на клиничните пътеки или някакво движение в посока на подобряване на общинското здравеопазване. Като цяло няма движение в положителна посока. Това засяга и специализантите, какъвто съм все още. Политиката е грешна.“

Д-р Красимир Кушев: „Можете ли да си представите как се управлява една структура, която е търговско дружество, когато всеки месец й даваш лимит. Как можеш да си разбереш лимита. Колко болни ще ти дойдат в тази болница, която е единствена в общината. И когато лимитът не го изпълня, ми намаляват лимита, а когато го преизпълня, не ми го плащат! Искат да ни направят болница за бедни. Добре, съгласен съм. И за такива хора трябва да има болница. Но не може на третия ден да го изпишеш от частната университетска болница и да ни го пратиш ние да го лекуваме. Ние нито можем да го включим в клинична пътека, нямаме право, ама трябва да го лекуваме... И понеже сме местна болница, всеки идва с някой приятел, сестра, ще е доктор и ще каже: „Абе, моля те, братовчеда, дай да го лекуваме“. И естествено го вземаме, какво да правим, такова ни е обществото. Тука обществото е такова.“

Но точно тук иска да остане най-младият доктор от Ботевградската болница. В своя град, където познават името и ръцете му. Вече е започнал поредният 15-часов работен ден. С някои неща се свиква. С други - не.

Д-р Деян Томовски: „Аз искам мои колеги, с които сме връстници и завършили медицина, да си се върнат тук. Тук да създадат семейства. Да си останат. Ами нашите родители, къде ще ходят после, ще ги чакаме в София или в Германия да дойдат да ги лекуваме!? Виждате, че няма абсолютно никаква сигурност. Те не ви дават сигурност, да работите, да се развивате, да искате да градите нещо. Няма никаква сигурност.“

Репортер: Анита Миланова, оператор: Анна Андреева.