"Пътуване в миналото": Откриха неизвестна досега история на крепостта Калята

Векове наред това място е било тракийско светилище. В един момент, обаче, боговете са забравени и животът на траките тук се превръща в истинска тегоба. Въпросът е - какво се е случило.

Вярно, че археологическите разкопки започват с обратно броене. Но скалата на Калята не позволява да се проследи ясна хронология и първият пласт се губи. Но все пак.

Мария Чернева: Питос, нали?
Мариела Инкова - ръководител на археологическите разкопки: Обаче той е много интересен. Питосът и вътре имаше други керамични съдове. Те са от елинистическата епоха. Обаче сградата е късно-антична. Просто той не им е пречил и са си изградили стената през самия питос. Предполагаме че 2-3 до първи век пр. Хр. На това място и в средновековния, и в късно античния пласт откриваме керамика тип цепина, която според последните проучвания, се открива там, където има тракийски светилища.

Тракийското светилище обаче отстъпва място на крепост и селище, в което дори няма място за храм. Или поне така излиза за сега. Църквите винаги са на най-високото и представително място. Или точно тук. И археолозите били уверени, че тази година ще я открият.

Мариела Инкова: Всъщност ние се надявахме тук по-скоро да открием църква, но се изненадахме, че има сграда. Жилищна сграда, но тъй като са намира на сравнително най-равния и така на най-високото място смятаме, че има важно значение в пространствената и съответно социалната организация.

Но първо е била важна креспостната стена и защитата, която би им осигурила. Защото именно страхът от нападения е качил хората тук и ги е обрекъл на много труден живот.

Мариела Инкова: Тя първоначално е изградена като крепост с военно-стратегическо предназначение, края на 4 по-скоро началото на 5 век или през 5 век във връзка с готските, хунските нашествия. Има един извор, който пише че населението от Филипопол се преместило на по-сигурно място към Никополис.
Най-вероятно именно тогава местното население с тракийски произход е изградило за защита тази крепост.

Честите нападения принуждават все пак местните да се заселят трайно на върха. Много трудно решение. Цялата обитаема площ не надхвърля 3 декара, част тях невъзможно стръмни.

Мариела Инкова: И цялото укрепено пространство е пълно, напълно... жилищата са едно в друго. Жилищата са едно в друго. Разстоянията между тях са тесни пасажи за преминаване.
Мария Чернева: И това е уличката между двете.
Мариела Инкова: Да. Тесен пасаж.

Стигането до върха и сега си е предизвикателство. Двойно по-голямо тогава, заради необходимостта да се пренесът стотици камъни за строежите. Изграждането на къщи на почти отвесен склон сега изглежда истински подвиг.

Мария Чернева: Това, което виждам, е резултат на някакъв кански строителен труд, който отнема години, години.
Мариела Инкова: Което означава, че опасността от Славяно-аварските готските и хунските нашествия е бил много голям. За да се качат на това високо трудно-достъпно място.

Градините, нивите им са били долу, водата също. Липсата на място налагало да строят къщите си на два етажа.И щеше да е добре, ако беше само инженерно техническо предизвикателство. Но тук горе студът и виелиците са безжалостни. А топлината на огъня на втория етаж си е проблем. Въпросът е - как са оцелявали.

Мариела Инкова: Това, което е интересно , което открихме е на една ранновизантийска печка или ранновизантийски жарник известен по-скоро като мангал. Само че това, което е интересно, че е глинен, но повтаря формата на късните възрожденски мангали, на възрожденските жарици. Аз досега не намерих паралел на подобен съд.

Сега са останали само няколко реда от основите на къщите. Директно върху скалата, първите етажи са били обърнати на склад - за което говорят дупките с глинени питоси, в които са си съхранявали зърното. А следите от пожар са навсякъде.

Мариела Инкова: В едно от помещенията открихме 12 питоса, наредени покрай стените. Виждате следите от пожар. Втората половина на 6 век по време на славяно-аварските нашествия крепостта е била унищожена и животът прекъсва тук до края на 10 и началото на 11 век. През 70-те години на шести век има огромно... минава славянски поход и по Места и особено по Струма и тогава са опожарени крепостите и по Струма и по Места. Най-вероятно и тук е крепостта опожарена тогава.

Нависоко, с крепостна стена и стръмен подход, наистина е било странно, как са успели да превземат крепостта. Археологията не открива особени доказателства за сериозни битки - на защита или нападения. Което може би означава само едно - предимствата за защита на Калята, са най-голямата й слабост - при продължителна обсада. Много хора са търсили закрила в твърдината и храната и водата бързо са свършвали. След 6 век животът тук се връща едва през 12-13 век. Крепостта става актуална около кръстоносните походи. От тогава е и последният дебел пласт пожар.

Мариела Инкова: Интересното е, че през по-късния период, през средновековието ние не откриваме стационарни структури, т.е. жилища не откриваме. С едно-две изключения. Но откриваме много богат материал и битова керамика, и накити. И жилищата, след като ние не откриваме стационарни структури, това подсказва, че техните жилища са били доста паянтови, дървени, с дървени покриви.

Такава, всъщност е съдбата на повечето планински крепости. И животът навсякъде е бил еднакво труден, на ръба на оцеляването.