Райна Кабаиванска в епохата на чудесата

Каквото и  да се  каже за Райна Кабаиванска ще е или малко, или вече известно. Наричали са я ”самото олицетворение на операта”, “божествената”, “най-известното сопрано в света”. Удостоена е с всички оперни награди, включително и "Оскар". Оперната прима в едно интервю за "Панорама".

"Панорама": След 55 години  на  оперната сцената - останаха  ли  ви  тайни там?

Райна Кабаиванска: В операта тайни? Има опери, които ми останаха тайна не можах да ги достигна, макар че много съм си мислила и мечтаех да ги достигна. Това е например лейди Макбет. Не ми излизаха няколко такта - никога не посмях да я изпълня.

"Панорама": Каква е цената на славата и вкуса на провала, познавате ги и двете, нали?

Райна Кабаиванска: Чакайте  малко, провал май няма. Или може би не си спомням, защото имам много къса памет. Слава - също, ама никога не съм се замайвала, само веднъж си спомням, че наистина се развълнувах. Това стана за моята последна Бътерфлай. "Арената  на Верона" - пълно, пълно, целият този грамаден античен театър, с хиляди свещички, хиляди лица около мене. Тогава станаха всички на крака накрая. И за си казвам: Е, може би нещо съм направила и оставила.

Работила е с диригенти като Караян, Абадо, Золта. Пяла е с Франко Корели, Борис Христов, Пласидо Доминго. Музиката я свързва с Павароти, и с музика се разделят. Кабаиванска се прощава  с приятеля си, пеейки  на погребението му.

Райна Кабаиванска: Да, беше много страшно. Много страшно. Аз бях пред гроба на Лучано, пред ковчега на Лучано. Когато свърши си спомням, че избухнах в ридания. Вие сте много права, аз нямам памет, аз всичко хвърлям зад гърба си и това го бях забравила.

Свикнала е да й говорят със суперлативи, но ги отбива със самоирония. Твърди, че не се е сражавала с времето, а го е живеела.

"Панорама": Коя беше най-голямата Ви битка?

Райна Кабаиванска: Най-голямата ми битка беше, чакайте да си помисля сериозно. Да намеря едно равновесие между кариерата и личния живот. Разочаровах ли ви?

"Панорама": Не.

Райна Кабаиванска: Е, добре. Това е много трудно, защото и единият остава ограбен и другият също. Жертвата е и от двете  страни. Имах това малко детенце. Много жестоко дете, което още не ми е простило всички грехове, които съм правила. Това е моята дъщеря, която е на почти 40 години и чака още едно бебе, второ внученце ще имам, но не ми е простила, че аз всяка вечер не съм й казвала "лека нощ".

"Панорама": А вие сама на себе си простихте ли си?

Райна Кабаиванска: Не, никога!

Тази година е особена за нея - навършва 80 години. От Нов български университет са й приготвили подарък - изложба и концерт. През последните 14 години Кабаиванска идва всяка есен заради майсторския си клас в НБУ.

"Панорама": Оптимист ли е за българите, за духовността ни?

Райна Кабаиванска: Това е въпрос, на който не искам да отговарям, в смисъл за мене. Мисля, че и нашето виждане не трябва да е много националистическо. Светът стана много малък. Аз искам на тези млади български деца да им покажа, че става дума не, че си българин, а че трябва да си добър, конкурентоспособен.

"Панорама": А такива ли сме? Конкурентоспособни ли сме, честно?

Райна Кабаиванска: Честно - не. Още не, но тези малко, с които аз се занимавам. На тях им става ясно в края на  краищата, че те не могат да се уповават само на родина и на талант. Светът е вече родина.

Тя е родена в царско време, живяла е в комунизма, изкачила е оперния връх отвъд желязната завеса. Впечатленията й от България са бегли, но безпощадни. Не познава политиката, но разбира действителността.

Райна Кабаиванска: Виждам тази, как да кажа, малко незряла демокрация. Демокрация, пусната отвисоко, която не е изживяна демокрация.

"Панорама": Какво имате предвид?

Райна Кабаиванска: Демокрацията не е изживяна, когато аз отворя един български вестник мъчно стигам до десетия ред на статията, защото не ми харесва езика, темата, не ми харесва духа на статията - винаги повърхностно, винаги с някакъв жаргон даже написано. Аз не искам да съдя никого.

Говори за първите години на демокрацията, за страстите край нея, за приятелството й с Блага Димитрова.

Райна Кабаиванска: Аз й бях казала още преди да стане първото правителство: "Виж какво, Блага, поетите правят революцията, но те не бива да се замесват в политиката." С вълнение си спомням първия концерт, на който тя ме повика за демокрацията, в зала "България", когато още кипеше тази страст като на революция. Тогава демокрацията за първи път се опитваше и вкусваше. И тези викове на  младите хора -"Райна, Райна!", Райна княгиня ми викаха дори. Беше като подем революционен, после този подем го видях преди две години, когато станаха демонстрациите пред Народното събрание. Аз се надявам, че България ще узрее като демокрация.

"Панорама": Харесва ли Ви света, в който живеем?

Райна Кабаиванска: Не, никак не ми харесва, но аз не искам да живея с носталгия по миналото. Макар че аз имах шанса да преживея може би 35 от най-хубавите години - от 60-та до 90-та, когато целият свят беше в разцвет, особено културата. Аз бях в Италия 1958 година, когато беше т.нар. "икономически и културен бунт", бях в Ню Йорк, когато можеше да чуеш всички величия гениални, на целия свят. Аз живях в епоха на чудесата.

"Панорама": И след тази епоха на чудесата живеем в консуматорско общество. Остана ли място за вашата опера?

Райна Кабаиванска: Трагедия! Трябва да има място, трябва! И аз се боря само за това. Хиляди пъти съм казвала - изкуството, операта, музиката няма да спаси света, но го прави по-добър. Хайде малко да го направим по-добър, хайде малко храна и за духа!

"Панорама": Какво искате да видите догодина в България?

Райна Кабаиванска: Това, което искам да видя в света - малко  повече мъдрост. Защото вече на 80 години ставаме мъдри.