Референдумът - теория и практика

Има ли смисъл от референдума? Каква е теорията и каква - практиката? В "Животът и други неща" темата дебатираха културологът проф. Александър Кьосев, политикът и представител на Движение "Независима България" Иван Сотиров - член на НС на СДС, и политологът Емил Георгиев.

Движение "Независима България" още миналата година си постави като основна цел, за да има реална реформа, въвеждането на чисто мажоритарна система за избор на депутати, съдии и прокурори, каза Иван Сотиров и добави, че те имат претенции към формулировката на първия въпрос. "Той е некоректно формулиран и не отговаря точно на изискванията на закона въпросите за референдума да бъдат поставяни точно, ясно и разбираемо. Има опасност по този начин да се абсурдизира референдумът, да се компрометира като инструмент, защото когато не задаваш ясен въпрос, не можеш да получиш точен и ясен отговор", добави той.

От известно време говоря само очевидности - такива нека, които всички знаят, но определени среди в България се опитват да ги замъглят. Имаме право на референдум, което е възпрепятствано по някакъв начин и ние трябва да го защитим, категоричен бе проф. Александър Кьосев от Инициативния комитет за референдума. "Сега има инициатива на президента и шанс между гражданското общество, президентската институция и всички други партийни и граждански структури, които искат да подкрепят тази идея, за съдействие, за резонанс", подчерта културологът и продължи: "Сега е моментът експертите да се изкажат по съществото на въпросите и да се дадат типови аргументи - "за", "против", да се диференцират мненията, за да може обикновеният гражданин, който не е специалист да придобие представа и да направи своя избор, но да го направи информирано."

Според Емил Георгиев е задължително суверенът да се изказва. "Всеки, който изразява някакви съмнения спрямо референдума, изразява по-скоро вътрешния си страх, особено политиците, които са на власт в момента. Помним когато бяха в обратната позиция, бяха твърдо за референдум, имам предвид "Белене", каза политологът и подчерта, че законът за допитването е много лошо написан и трябва да се промени. "Така е написан, че дори сега, когато президентът има инициатива, не е ясно какво се случва от тук насетне. Като влезе искането му в Парламента, какво правят те? Имат ли срок да се произнесат? Как трябва да го направят? Дори когато Народното събрание инициира референдум, законът препраща по-нататък към инициативните комитети", обясни Георгиев и добави, че очаква да се появи "инициативен комитет, който да застъпва обратната теза, за да могат гражданите да бъдат тотално информирани".