Русия в българските текстове

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Присъствието на Русия в българските текстове беше тема на разговора в студиото на "Денят започва с култура"с проф. Андрей Пантев, историк, проф. Михаил Неделчев, литературен критик, историк и теоретик, и Георги Липовански, художник.

Българското културно пространство е силно свързано с Русия, а също и с Украйна. Руско-турската освободителна война е направила грандиозно впечатление на цялата ни интелигенция и съвсем естествено присъства като могъща тема не само в публицистиката, но и в мемоаристиката. Това посочи проф. Неделчев. Интересно е например възникването на думата "братушка". Добри Ганчев свидетелства, че тази дума е възникнала точно по време на Руско-турската освободителна война. Руснаците са наричали българите "братушка", оттам нашите са се обръщали по този начин към офицерите. Офицерите от своя страна много са се дразнели от това.

Проф. Андрей Пантев обясни, че Руско-турската война има много широки културни измерения. Цялата западноевропейска и средноевропейска интелигенция стои на страната на България. Дори се говори, че религиозният протестантски елит в Англия и религиозният католически елит във Франция са на страната на българите. Едно събитие не влезе ли в литературата, то има малко историко-политическо значение, посочи Пантев. Тази война, колкото и парадоксално да звучи, придобива едни романтични окраски.

Репортерът на БНТ Васил Христов се включи пряко в предаването. Говорейки за Русия, неизменно стигаме до темата за Цар Освободител и връзката му със случилото се в градчето Сан Стефано. Темата има много пресечни точки. Но и една буквална. От ъгъла на булевард „Цар Освободител“ и ул. „Сан Стефано“, избра да се включи Васил Христов, който заедно със събеседника си Петър Николов, ни разказа за формирането на българската политическа култура. А със сигурност и за ролята на Русия в този процес.

Георги Липовански открои един нюанс, който някак си се пренебрегва. В приготовленията за войната като пропагандна цел съществува понятието освобождаване на България, но в интересите на висшите кръгове няма намерение или цел да се освобождава страната ни. В Санстефанския мирен договор името България не е споменато нито веднъж, обясни той. Затова е редно да отделим имперското самочувствие на императорския двор и саможертвата и готовността да се помогне на един братски народ, носени от обикновените хора.

Проф. Пантев уточни, че резолюцията на императора Александър Втори след едно трогателно обръщение на Антим Първи е да се освободи България. Една политика се оценява по резултатите, а не по намеренията. След изтощителна война руснаците се натоварват на каруци и шлепове, полагайки основите на една държава, създавайки й армия. "Когато искаш да покориш една страна, не й създаваш армия", каза той и допълни, че първата библиотека в България и в София е създадена от руснаците.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад