Сараево между спомена и надеждата

Светът бързо забрави Сараево. А преди двайсетина години то беше символ на война, обсада и дух. Но когато отминат войните, остават само загубите.

Стипе Месич: "Войните по нашия регион още ни носят загуби."

Бакир Изетбегович: "Сред народа емоциите от войната няма да отшумят толкова леко и бързо, както някои очакваха."

Един пример: първото преброяване след войната. То продължи 3 години и показа, че мюсюлманите бошняци са над 50%. Сърбите оспориха.

Бакир Изетбегович: "Тъкмо тинята се беше спуснала на дъното и водата - избистрила, и сега отново се размъти. Сякаш нещо ще се промени реално, ако някой има 3 или 5 на сто повече или по-малко население. Преброяването е работа на статистиката, не на политиците. Не можем да се договаряме колко сме. Вероятно обаче скоро емоциите ще стихнат."

Дали? Изетбегович сочи: картина с османски мост, до нея картина с римски мост, самата сграда е от Австро-Унгария. Три империи, три основни етноси и вери. Сложно устроена държава от две части, едната от които също е двойна. Босна и Херцеговина е метафора на Балканите.

Стипе Месич: "Да, отношенията между държавите в региона се нормализираха. Хората свободно преминават границите, търгуват. Вие в Босна добре знаете това. Но реалното сътрудничество все още не е пълно."

Пане Шкърбич: "Аз абсолютно вярвам в региона, но преди всичко в хората. Да Ви кажа една приказка, родена от войните тук на Балканите и преди всичко в Босна: Всичко лошо вече е избило на повърхността. И сега утайката трябва да се събере и изхвърли, за да остане чистото и здравото."

Той тъкмо това и опитва. Организира награда за мениджър на годината. И все търси чистото и здравото.

Пане Шкърбич: "Всяка година проучваме между 100 и 200 фирми, за които никой не е чувал. Сред тях намираме 3-4, които доказват, че успехът е възможен. Ще се изненадате какво откриваме тук, в Босна и Херцеговина. Макар че и Вие в България имате успешни фирми. Но ето, в Босна и Херцеговина една компания произвежда парашути. Имаш чувството, че е американска. Такава технология, такава продукция!"

Когато споменава България, Пане има нещо наум.

Ангел Ангелов: "България и Босна нямат нито един открит въпрос. Те, напротив, са много добър пример за двустранно сътрудничество в регионален аспект."

За това говори тази паметна плоча на улица „Република България“, издигната по българска инициатива и с босненска подкрепа. В Сараево се знае, че България първа призна Босна и Херцеговина. През януари догодина ще стане четвърт век оттогава.

Ангел Ангелов: "България е първата държава, която призна независимостта на Босна и Херцеговина. Опирайки се на тази основа, ние направихме и помощта за развитие, която България като член на ЕС е задължена да предава: чрез малки проекти в училища, в спортни площадки за децата, като обучение на студенти, като един паметник на приятелството, което да изразява това добро сътрудничество между двете държави. Т.е ние правим непрекъснато някакви ходове, с които показваме нашата последователна политика."

Босненци оценяват факта, че България превръща задължителната европейска помощ в конкретни проекти, които вършат работа.

Пане Шкърбич: "И в нашите награди винаги има по някого от България. Защото българите заслужават."

Ангел Ангелов: "България пази едно място в ЕС до себе си и това място е на осна и Херцеговина. Тъй като те са по азбучен ред подредени държавите в ЕС: значи България и Босна."

Тук нещата наистина са смесени по особен начин. На плакат в Сараево байрамът е до Чичо Сам и Никола Тесла. Пътят до успеха е толкова дълъг, колкото и пътят до провала.

Пане Шкърбич: "Всичко зависи от хората. Ако не искате да си сътрудничите, няма как да Ви принудят. А хорското благоразположение е ключът към успеха. Мисля, че мнозина го имат."

Стипе Месич: "Едва ли са нужни още доказателства, че сътрудничеството между страните в нашия регион е особено важно."

Бакир Изетбегович: "Ще има кризи, ще има трусове – като синусоида, но основната посока ще бъде нагоре."

Десетилетия наред балканските политически прогнози се правеха лесно: залагаш на най-лошото и винаги познаваш. Дали ще рискуваме много, ако днес вземем, че заложим на обратното?