Ще има ли референдум за Морската градина във Варна

Морската градина във Варна продължава да е синоним на недоволство срещу строежите и колите в парковете. Към днешна дата остава актуално искането за местен референдум. Внасянето му стана бавно и трудно, като през 2013-та се стигна до образуването на административно дело заради бавенето. В понеделник, на 22 януари 2017-та предстои – след като Върховният административен съд задължи председателя на Общинския съвет - да се проведе извънредно заседание по искането. Правната комисия на съвета вече обяви, че желанието местната общност да решава съдбата на Морската градина и крайбрежната алея противоречи на закона. Строежите и колите в парка – явно не, след като са там и сега.

Всъщност, паркът е заченат в спорове. До средата на XIX век това е просто поле извън градската крепост, където десетина години преди Освобождението са отделени няколко декара за общинска градина. През 1881-ва кметът Михаил Колони предлага там да се направи приморски парк. Въпреки съпротивата на тогавашния общински съвет няколко години по-късно във Варна идва чехът Антон Новак, прилага опита си от Шьонбрун и Белведере и варненци постепенно се влюбват в градината.

Век по-късно проблемите ѝ са реституция, препродажби на терени, съдебни, държавни и общински решения на границата на абсурда. За Морската градина има решение от 1998-ма, че парк е зоната между пристанището и "Евксиноград", строителна забрана обаче има само за част от нея.

През 2001-ва собствениците на имоти получават право да строят. От 2002-ра започват опитите на общинската администрация да наложи пълна забрана на строителството, а след това и на колите. Съдът на различни инстанции връща или отменя заповедите. А на фона на тези спорове през 2009-та крайбрежната ивица беше продадена на „Холдинг Варна“. Оттогава в омагьосан кръг се въртят недоволството при появата на заведения по пясъка в началото на сезона, проверките, които не откриват нарушения, обещанията за промени „от следващото лято“ и следващата поява на временни обекти върху бетонни блокчета.

Извън историческото ядро на парка също се строи – най-честата практика е новите къщи на по няколко етажа да се появят след получено разрешително за „ремонт и довършителни дейности”. Нито живите вериги и шествията, нито приемането на Общия устройствен план на Варна и прехвърлянето на собствеността на парка от държавата на Община Варна през април 2012-та, промениха бавното урбанизиране на части от градината. Акциите продължиха, недоволните от посегателството ставаха все повече. Казаното на 1 април 2012-та обаче си остава актуално и сега – почти шест години след първия голям протест и преди гласуването в Общинския съвет.

Въпросите тогава и сега са различни. Общинските съветници от правната комисия смятат, че, освен че подписите са недостатъчно на брой, питанията дали паркът Морска градина трябва да достига до морето, като включва и зоната от ската до морския бряг и трябва ли да се забрани строителството на жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища в района, са незаконосъобразни, попадат в обхвата на закона за Черноморското крайбрежие и не от компетенцията на Общинския съвет.

Христо Атанасов, председател на Временната правна комисия към Общински съвет – Варна: Становището е в тая посока, че компетентността по отношение на произнасянето на Общинския съвет в тая посока би довело, можи би, до обявяването на незаконосъобразност, като казвам, това се базира на практика на съда.

Юлиян Чолаков, председател на Инициативния комитет: Общинските съветници искат да избягат от отговорност, като прехвърлят отговорността за това към централните органи.

Но с последиците от решенията за Морската градина ще живеем всички във Варна.