Пряко от Брюксел включваме журналиста Кристиян Оливър, който работи за "Файненшъл таймс". Той е бил сред пътуващите в метрото, но се е разминал за минути с взрива. Съпругата на Оливър е българка.

"Имах късметът или нещастието в онази сутрин да чуя много рано какво се е случило на летището и да хукна към работа. Въртеше ми се в главата, че може би това не е най-добрата реакция, но колкото и подобни атентати да идват на вълни, не се замислих, тръгнах към работата си. Взех метрото и слязох на спирката точно преди Маалбек /където се взирвиха бомбите - бел. ред./. Може би само секунди по-късно, може би в същия влак е станала експлозията. Разбира се, че никога няма да го забравя.

По думите на журналиста, бил е много близо до атентаторите и тази мисъл "смразява" кръвта му... По отношение на настроението в Брюксел той казва, че има страх, има неизвестност, има и гняв към извършителите, но и една тревога и недоумение защо стана така. Отдавна е известно че терористични клетки съществуват, а какво направиха белгийските власти след атентатите в Париж, за да предотвратят такива атентати в Брюксел, се пита Оливър.

Според него има дългосрочни фактори. Джихадистите идват в дихадитските клетки от 15 години. стоят и въпросите за социалната интеграция, за политиката спрямо малцинствата и техните общности, но и някои други, по-непосредствени въпроси: как се споделят информации от разузнавателните служби в Белгия и в международен план, как се реагира на сигналите, които идват от разузнаването.

Почти нищо не може да се оправи веднага, но могат да почнат малки стъпки за подобряване на действията, за по-добра координация, за споделяне на информацията, на разузнавателни данни, смята Оливър. Трябва обаче да се работи и в социалната сфера: за образование, за интеграция на тези общности, за да не се чувстват лишен от достъп до белгийския живот. Актуален е и въпросът за степента на гражданските свободите: нужни са засилен граничен контрол, издирвателни акции, но от друга страна трябва да създадем равновесие, защото притиснати в ъгъла, терористите могат да се окажат още по-опасни.

Миграционните процеси са факт, културното многообразие вече е факт в Европа, то е част от нашия живот и трябва да мислим за социална интеграция и образование, убеден е британският журналист.