Столетник от Пловдив е най-възрастният пчелар

Столетник от Пловдив е най-възрастният пчелар у нас. Преди дни Александър Николов навърши достолепните 102 години. Животът му никак не е бил лек. Преселил се е със семейството си от Македония, лежал е в затвори, работил е дори в шкембеджийница, но остатъка от живота си отдава на пчелите и меда. Каква е тайната на дълголетието, разказват в следващия репортаж за "Денят започва" Антоанета Чакандракова и операторът Стоян Станчев.

Александър Николов помни всеки миг от живота си. Роден е в началото на юли през далечната 1914 година в Македония. Когато е на 4 годинки семейството му бяга оттам и се преселва в България. Оцеляват при поредица стрелби, а след това се установяват в карнобатско село.

Александър Николов: "Баща ми става говедар на селото. И на 6-годишна възраст и аз съм с него на къра да му помагам. На 8 години, когато станах майка ми ме поведе да ме записва в училище, но аз не знаех, че ще ме води в училище и като минаваме край училището - „А, Санде, дай да те запиша ученик“. Аз се уплаших и побягнах."

По-късно животът го отвежда в Бургас, Сливен и София. В морския град е чиракувал в шкембеджийница, работил е и в казино. В София подхваща сладкарския занаят. Лежал е в  затвори по политически причини. После става подполковник в Сливен. Столетникът познава Никола Вапцаров. Рецитира всичките му стихотворения наизуст.

Александър Николов: „Ето, аз дишам, живея и стихове пиша, тъй както умея. Животът ме гледа под вежди – строго и боря се с него доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив. Напротив. Дори да умирам живота с грубите лапи аз пак ще обичам, пак ще обичам."

Александър обича живота и той обича него. Никога не е боледувал сериозно.

Александър Николов: "Страдах 30 години от стомах. Аз си го бях развалил 38-ма година. 30 години – гастрит, язва. На 20 места ме гледаха и без да ме оперират. И оздравях – със сода бикарбонат."

Пенсионира се млад и се захваща с пчеларство. Отглеждал е 80 кошера с пчели, които сега са наследени от внука му. 20 години е бил председател на пловдивското пчеларско дружество „Акация“.

Александър Николов: "Медът е елексирът на природата. От всички продукти медът е елексирът. Туй трябва да се знае."

Столетникът има няколко златни правила за дълъг живот. Никога не е опитвал алкохол и не е пушил. Казва също, че не трябва да се преяжда.

Александър Николов: "От 80. година досега закуската ми е мед с ябълка, сиренце и орехова ядка. И след това едно млечно кафе с 3 бисквити. Готвено само на обед. Вечерно време 5-6 хапки тахан халва и една кофичка сутляш."

Благодарение на режима, който сам си е създал, дълголетникът изкачва без проблем стъпалата до четвъртия етаж на блока си. Всеки ден чете вестник и се среща с приятели. Болно му е за живота, в който живее сега.

Александър Николов: "Не ми харесва. Защо? Системата е как да кажа – в кървав свят живеем. Не живеем в мирен свят Съгласно природните закони обществото трябва да премине в друга система. Без експлоатация от човек на човека, без войни, без въстания."

Все пак  е оптимист. Надява се на по-добро бъдеще и на още столетници в голямото му семейство.