Археологическа находка

Археолози от Враца се качиха високо в Балкана, за да търсят гроба на Христо Ботев. Според местни предания преди 140 години тялото на Войводата е намерено от пастири и погребано край старинен манастир под връх Околчица. Засега кости не са намерени, но какво друго извадиха на бял свят разкопките - за това разказват в репортажа си Илиана Минковска и операторът Красимир Стефанов в "Денят започва".

Да се стигне до разкопките във Врачанския балкан си е цяло приключение, видя нашият екип. Тясната пътечка криволичи между величествени скали и пресича каменни реки. Още в началото на проучването археолозите се натъкнаха на старинна църква, част от религиозен комплекс, която показва, че името на местността – Манастирски дол е оцеляло през вековете, за да доведе днешните хора до легендарен култов център.

Александра Петрова, археолог: "Смятаме, че комплексът е свързан с историята на средновековния град Вратица на територията на днешна Враца. При проучване в местността Градище през 40-те години на миналия век е намерен фрагментарен надпис, който съобщава за дарение от българския цар Михаил Втори Асен, което през 13. век той прави на царски манастир, съществувал в тази околност. Остава да се търси къде е манастирът? Той може да бъде в околностите на Враца, а защо не в местността Манастирски дол.

За съществуването на старинния манастир „Света Троица” край Враца досега историците знаеха само от писмени източници в църковни хроники и преписки.

Александра Петрова, археолог: "Църквата я виждате, започнахме да я проучваме от абсидата, тя е еднокорабна, с наос и с преддверие. Това е укрепен манастирски комплекс, предвид на мястото, на което се намира и времената, когато е действал. Укрепленията, крепостните стени, се виждат на запад и изток, а стопанските постройки са били в северната част, където е равно.

В близост е запазена и вековна лоза, която археолозите веднага определиха като манастирската лоза. Но каква била изненадата им, когато установили, че свещената маса от олтара на средновековната църква всъщност е била част от по-стар езически храм.

Доц. д-р Нарцис Торбов, археолог: "Изненадата за мен е тази олтарна маса, която не е от средновековието, а е римска ара. Римските ари обикновено са били поставяни в римско светилище или в римски храм. Първоначално смятахме, че тази ара е била донесена отнякъде, но при археологическото проучване се оказа, че тя си е била тук. Защото под стените на църквата открихме зидове от одялан камък с качествен хоросан, каквито са на римско светилище или храм."

Сега археолозите очакват още една изненада, тъй като има всички основания да се предполага, че под римския храм е имало древно тракийско светилище.