Светът през 2017 година

В предаването ще видите:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Любомир Кючуков: През последната година имаше политически обстоятелства, които позволиха да се подпише договорът за добросъседство с Македония, както с промените в самата Македония, така и с опасенията от дестабилизацията на държавата и целия регион от страна както на ЕС, така и на САЩ. Да, стоим по-добре на Балканите в момента като държава, като външнополитически действия. Наблюдава се активизация, която може да се приветства. За съжаление, ние за дълъг период от време бяхме загърбили този регион. В момента също политическата обстановка позволи Западните Балкани, които са най-естественият възможен приоритет за българско външополитическо председателство, наред с Черно море, да станат актуални, защото Европа се бои както от Западните Балкани, така и за Западните Балкани, от навлизането на чужди фактори. Проблемът е от тук нататък България да се опита да реанимира стратегия за Западните Балкани, става дума за Солунския дневен ред от 2003 г., очертал перспективата.
Тони Николов: Ако сме били място на проблеми, въпросът е да видим как светът все повече става място на проблеми. Ние обикновено се боим от някаква много голяма световна война. Годината е умерено лоша за света, защото ние нямаме глобален много голям световен конфликт в най-активния си вариант, но продължаваме да имаме множество малки, локални войни, които пък се умножават. И както виждаме, че ако някъде стихне едно ядро на напрежение, то паралелно като че ли се появява друго. Проблмът със Западните Балкани нямаше как да не се реши, защото самите Балкани усещат, че имат историческия си шанс в момента, защото този, който не създава проблеми, може да извлече наистина много големи позитиви. Не е необходимо винаги да тропаш по масата и да заплашваш, както правят мнозина. Големият проблем виждаме след финансовата криза на Европа - регионализацията, напреженията, които регионално се плъзват тук или там.
Георги Милков: Беше наистина богата на събития година, поне в този регион (Близкия Изток), който винаги се е славил с изненадващи политически решения, войни, с кофликти. Кризата в Персийския залив, която за накои беше очаквана, защото през годините бяхме свикнали да виждаме противопоставяне между отделните стлани от Съвета за сътрудничество в залива, но тази "експлозия" на напрежение, която повлече крак след визитата на Тръмп в Риад през май, сопред мен не беше очаквана за много хора. Това доведе до пренареждане на много карти на региона. Ако трябва да погледнем от нашата камбанария, имахме отново добър външнополитически ход, защото каквото и да става в света, все пак може би трябва да гледаме от тук, от София на нещата, защото изглежда далече, изглежда нетолкова свързано с българските приоритети и политика, но светът вече е толкова малък, че всичко, което се случва някъде, би трябвало да ни интересува.

Тоня Димитрова: Основното, което Ердоган направи, не е толкова на вътрешнополитическата сцена, а по-скоро на външнополитическата. Той вече отявлено и ясно се противопостави на Европейския съюз, обяви война на демокрациите в ЕС - знаем, войната му в Германия, в която обяви режима за фашистки, и не само в Германия, в редица европейски държави, и постави на дневен ред въпроса възможни ли са въобще преговорите с тази държава за членство в ЕС. Иначе на вътрешнополитическата сцена той затвърди това, което започна още когато Турция се тресеше атентат след антентат, след опита за преврат след серията от арести и преследване на хора, които са считани за членове на организицията на Гюллен. Той затвърди хватката си върху властта в Турция. Но основното му предизвикателство престои - има президентски избори, така че ще очакваме още негови заявки, прояви и опити да затвърди още повече позициите, за да може Турция да върви в посокота, избрана от него.