Три цвята: Червено

Братство и самота в ЧервеноДрама

Държава: (Полша, Франция, Швейцария
Година: 1994
Времетраене: 100 минути
За продукцията

Сценарий: Кшищоф Кешловски, Кшищоф Пиешевич

Режисьор: Кшищоф Кешловски

В ролите: Ирен Жакоб, Жан-Луи Трентинян и др.

Какво се скрие под капака на неприкосновеното човешко уединение. Различното или същото...

"Цветовете" на Кешловски са три филма, подредени и озаглавени като цветовете на френското знаме, символизиращи мотото за Свобода, Братство и Равенство. Но със своя "идеен" замисъл филмите развенчават точно този символизъм - с уязвимостта, безсилието и травмите в обществото излиза, че безусловното "издигане" на индивида зависи от ...нивото на безразличие.

Сюжетно филмите с "цветовете" са разположени в трите държави, продуциращи трилогията - "Синьо" e във Франция, "Бяло" в Полша и "Червено" в Швейцария.

В "Червено" срещата между красиво рекламно лице и саможив съдия разкрива няколко истории и причини за връзки и взаимовръзки...

Митът за братството, в символния червен цвят, е развенчан с истината за самотата и лъжата. Човешката уникалност потъва в човешката универсалност. В истината сме сами, в лъжата сме заедно. Хората и проблемите им са различни и еднакви. Братството е в мултиплицирането на преживяванията, скрити зад маската..

Завършекът на "цветовете" е в Женева. Модел, чието красиво лице не може да остане незабелязано на червените билбордове в града, започва необичайно приятелство с бивш съдия, затворен в дома си, където тайно живее с живота на другите.. Последният филм от трипогията сякаш в най-малка степен може да бъде самостоятелен и не е толкова фамилиарен колкото първите два "цвята". Финалът събира спасените в общата буря на живота

В Женева Валантин е манекенка с отсъстващ, но властен приятел. Прибирайки се от фотосесия с колата си, на улицата удря куче. Чувствителна и неспособна да избяга, тя спира да помогне и така попада на стопанина му. Йозеф Керн е саможив, пенсиониран съдия, който подслушва чужди разговори - на съседите си, най-често между студент по право и любовницата му, която представя прогнозата за времето.

Воайорството на Керн компенсира липсата му на лични контакти. В тази негова самотна игра, Валантин става свидетел на тайния живот на тези, които си мисли, че познава... Истината е шокираща, всеки води двойнствен живот, дори нейният приятел.

Съдията не е изненадан, той години е слушал тези лъжи в съдебната зала и винаги е подозирал "истината". Затова сега я наблюдава тайно и в тишина. Валантин е смутена, но тестът за реалността е верен. Нейната откритост и наивност все пак се противпоставят на цинизма, анонимността и недоверието на съдията. Срещата между двамата е близо до червено - с два различни погледа към един и същи свят.

"Неговата склонност да се прави на Бог" не успява да предизвика нейното състрадание, но е сигнал за беда! Общото е, че и за двамата разкритията са еднакви: животът на хората - и отвън, и отвътре, изглежда по един и същи начин, защото мислите и желанията ръководят действията им, а те създават фактите, които не могат да скрият...

Бурята наближава, съобщава синоптичката.

*Златна Романова

3 номинации за "ОСКАР" за филм и сценарий на Кшищоф Кешловски и операторска работа на Пьотр Собочински /1994/;

3 номинации от БАФТА за чуждестранен филм, адаптиран сценарий на Кшищоф Кешловски и Кшищов Пиешевич и главна роля на Ирен Жакоб /1995/;

Номинации "Златна палма" от Кан и "Златен глобус" за най-добър чуждестранен филм /1995/

"Сезар" за оригинална музика на Збигнев Прайснер и 6 номинации за: филм и режисура на Кшищоф Кешловски, главни роли на Ирен Жакоб и Жан-Луи Трентинян, адаптиран сценарий и звукозаписен екип /1995/;

Награди на критиката за най-добър чуждестранен филм от Лос Анджелис, Бостън, Чикаго, Ню Йорк, Далас /1994-95/

Наградата за любим филм от Международния фестивал във Ванкувър /1994/