Три цвята: Синьо

Свобода и тъга в СиньоДрама

Три цвята: Синьо
За продукцията

Сценарий: Кшищоф Пиешевич и Кшищоф Кешловски

Режисьор: Кшищов Кешловски

Оператор: Славомир Иджяк/"Гатака"/.

Музика: Збигнев Прайснер

В ролите: Жюлиет Бинош, Флоранс Пернел, Беноа Режан, Жюли Делпи, Флоранс Пернел, Еманюел Рива, Шарлот Вери и др.

Кшищов Кешловски е майстор на визуалния разказ. Шедьовърът е "Синьо".

"Цветовете" на Кешловски са три филма, подредени и озаглавени като цветовете на френското знаме, символизиращи мотото за Свобода, Братство и Равенство. Но със своя "идеен" замисъл филмите развенчават точно този символизъм - с уязвимостта, безсилието и травмите в обществото, чието безусловно издигане зависи от ...безразличието.

Сюжетно филмите с "цветовете" са разположени в трите държави, продуциращи трилогията - "Синьо" e във Франция, "Бяло" в Полша и "Червено" в Швейцария.

"Синьо" е първият от трилогията - най-тъжният, енигматичен и разобличаващ, ювелирна картина във визуалното представяне на вътрешността.

Един видим и един невидим герой - Жюлиет Бинош и музиката - си партнират в симфония от състояния, с мъчителен опит за свобода...

След тежка раздяла една жена е склонна към духовно самоубийство, оттегляйки се от живота в самота и анонимност.

Жюли е съкрушена след загуба на любими хора. Съпругът й, композитор, и малката им дъщеричка загиват при катастрофа. Останал сама, тя не е отчаяна, но дълбоко тъгува. Опитва се да продължи, без лични ангажименти, отдадена на скръбта и спомена за любовта. Заменяйки провинциалното си имение за парижки апартамент, Жюли открива, че свободата не е тъй лесна за постигане, както се е надявала. Независимо от намеренията й, хората от миналото и настоящето продължават да нахълтват в живота й със своите грижи и нужди...

Много деликатно Кшищоф Кешловски се докосва до символиката на синия цвят. Основният фокус в картината е лицето на Жюлиет Бинош - тънките линии, в израз на емоция, проблясват и изчезват.

Мълчаливото й или резервирано присъствие е категорично. Нейният партньор е музиката, изместила диалога.

Тишината тежи от спомени и болка, но не е подтискаща, а харомична с преживяването.Опитът за свобода е като недовършена симфония. Жюли не може да избяга от живота - както музиката не може да съществува, без да бъде чута, но това е само оптимистично послание в обреченост за несвобода.

Златна Романова

*


3 награди "Сезар" - за звук, монтаж и най-добра актриса на Жюлиет Бинош /1994/;

"Златен лъв" за режисьора Кшищов Кешловски, "Пазинети" за най-добра актриса на Жюлиет Бинош, Златна награда за операторско майсторство но Славомир Иджяк от Филмовия фестивал във Венеция /1993/;

Наградата на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за музика на Збигнев Прайснер /1993/;

Награда "Гоя" за най-добър европейски филм от Филмовия фестивал в Испания /1994/;

Номинации "Златен глобус" за най-добър чуждестранен филм, главна роля на Жюлиет Бинош и оригинална музика на Збигнев Прайснер /1994/;

Специалната награда на журито от Междуанродния филмов фестивал в Чикаго /1994

Наградата за оригинална музика на Збигнев Прайснер от Филмовата критиката в Лос Анджелис /1994/

"Сребърна лента" за Алесандра Коромпаи /дублиращ глас на Жюлиет Бинош/ от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти /1994/