Жан-Луи Трентинян

Жан-Луи Ксавие Трентинян

Роден на 11 декември 1930г. в Пиолан, Воклюз, Южна Франция. Син на богат индустриалец, Трентинян завършва "Право" в Екс-ен-Прованс.

Актьорството започва с театрални участия през 1950г., но талантът му не е забелязан, докато за киното не го открива режисьорът Роже Вадим.

.

Когато пресата го следи през 1956г. заради слухове за интимна афера с Бриджит Бардо, от партньорството им в "И Бог създаде жената"/1956г. реж. Роже Вадим/, Жан-Луи Трентинян прекъсва кариерата си и бяга в армията в Алжир. Десет години по-късно се завръща и отбелязва първия си голям успех на екрана в "Един мъж и една жена" /1966, реж. Клод Льолуш/.

От тогава актьорът продължава да снима в повече от 100 филма, със специфичен талант и роли на тайнствени образи - престъпници, самотници, ревниви съпрузи, аутсайдери. Накрая Трентинян предпочита театъра пред киното.

ЗАД КАДЪР:

- три брака: кратък с актрисата Стефан Одран; втори с режисьорката Надин Трентинян и три деца; последен брак с Мариане Хофнер /2000/

- Трентинян отхвърля ролята в "Последното танго в Париж"/1972, реж. Бернардо Бертолучи/, защото не харесва многото голи сцени;

- дъщеря му Полин умира още като бебе, през 1969г., докато семейството е в Рим;

- дъщеря му Мари Трентинян, омъжена за режисьора Самюел Беншетри, е фатално пребита през 2003г. в литовски хотел от своя ревнив любовник Бертран Канта - вокал и китарист на рок-групата "Ноар Дезир". Мари страда от мозъчен оток, вследствие на черепни фрактури, и умира четири дни след инцидента. През 2004г. Канта е осъден на 8 години затвор за непредумишлено убийство. Първоначално семейство Трентинян настоява за по-тежка присъда и обжалва. По-късно оттегля иска си и присъдата е окончателна;

- израснал около и на автомобилната писта, Жан-Луи Трентинян е естественият избор на Клод Льолуш за ролята на автомобилен пилот в "Един мъж и една жена" /1966/;

- братовчед на известния френски автомобилен състезател Морис Трентинян /1917-2005/.

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

"Най-добрите актьори в света са тези, които чувстват много и показват малко."

/За Марчело Мастрояни/: "Мастрояни ме хипнотизира. Много малко са хората, които са по-интелигентни, отколкото биха искали да покажат. Точно такъв е Марчело!".

/За Джина Лолобриджида/: "Единствената актриса, която не понасях. Неприятно ми е да го кажа сега, когато тя вече е стара дама и се е оттеглила, но ние имахме напълно различни концепции за нещата: между всеки заснет кадър тя призоваваше фризьори и гримьори. Беше много трудно да се работи при такива условия. Освен това беше и малко глуповата. Не разбираше нищо от това, което правеше и объркваше режисьора".

/За Анук Еме/: "Не е актриса като Бриджит Бардо, но е оригинална по начина, по който Гари Купър беше".

/За Катрин Деньов/: "В началото не беше изключителна актриса. Но след това стана забележителна, изтънчена, пълна с нюанси, чувствителна, интелигентна. Обичам да работя с нея."

/За Коста Гаврас/: "Най-класическият режисьор в американското кино от времето на Джон Форд и компания. Неговите филми са малко линейни, дидактични, с герой - сложен и амбициозен. Харесвам го! Всички го търсим, когато сме в монтажа. Във всеки филм той винаги може да намери 10 минути, които да отреже."

Златна Романова

Z ("Зет")

"Три цвята: ЧЕРВЕНО"