Ваня Цветкова: Бях готова за поканата на БНТ

Ваня Цветкова: Бях готова за поканата на БНТ
В предаването
Всички броеве

архив: 24 часа, снимка: Румяна Тонева

Една от най-любимите български актриси Ваня Цветкова идва от Лас Вегас в България специално за финала на класацията на БНТ 1 "Лачените обувки на българското кино".

Дни преди големия финал на „Лачените обувки на българското кино“ актрисата Ваня Цветкова в интервю за в. „24 часа“

- Г-жо Цветкова, защо приехте да се върнете в България за финала на „Лачените обувки на българското кино"?

- Отдавна не се бях чувствала така горда от факта, че имам място сред харесваните артисти на България. Това ме накара без колебание да реша да се върна за големия финал на „Лачените обувки на българското кино". Когато видях за първи път рекламния клип на формата, в който се появявам на екрана след Апостол Карамитев и в компанията на Катя Паскалева, Невена Коканова и Стефан Данаилов, направо сълзи ми избиха в очите. Това се случи преди няколко месеца. Като че ли още тогава бях готова за поканата на БНТ

- Кой ви покани, трябваше ли ви време да обмисляте поканата?

- Поканата дойде по много мил начин. Моят приятел още от детските години - Владо Пенев, ми се обади и направи връзката със Севда Шишманова. Тя ми разказа с неприкрита гордост за прекрасното предаване „Лачените обувки на българското кино" и колко хора го харесват. Веднага приех.

- Проследихте ли как бяха избрани филмите в топ 10 от зрителите? Има ли ваши любими филми от 100-те, които не влязоха в него?

- Не съм имала възможност да проследя целия процес по избор на филмите, но една от милите ми фенки ми писа във фейсбук, за да каже как се класират моите филми. Съжалявам, че два от важните за мен филми не са сред избраните - „Кладенецът" (на Дочо Боджа-ков) и „Другият наш възможен живот" (на Румяна Петкова). Мисля, че това са най-добрите ми актьорски роли. Вероятно, ако класацията се правеше по жанрове, би било още по-добре. Трудно е да мериш комедии и драми под един аршин. А ако става въпрос кой е любимият ми филм, това е „Мера според мера". Смятам, че в нашето кино няма по-цялостно платно с по-съвършена симбиоза между изпълнение, визия, достоверност. Поставям този филм сред най-големите световни филми. Спомням си навремето колко исках да участвам в него, но Катя Иванова имаше честта да играе и то великолепно. Това е една моя несбъдната мечта. (Смее се.)

- „Бариерата" е един от петте филма с ваше участие, които влизат в топ 100 на класацията, но това е ролята, която ви превърна в кинозвезда. Какво си спомняте от партньорството с руския актьор Инокентий Смоктуновски? Какво е усещането да работиш за първи път с големите имена в киното?

- Спомням си, че още с пристигането си на летището Инокентий започна да ми внушава колко съм различна. Каза, че когато погледнал тълпата, веднага ме видял. Аз едва ли съм го разбрала тогава, но лека-полека той изгради това неповторимо усещане на тая героиня. Инокентий ми играеше сцените и работеше за всеки жест, който тя прави. Казваше, че филмът това е тя и ако аз успея, ще успеят и всички те. Христо Христов беше достатъчно умен да проумее това и го оставяше да работи с мен. Мисля, че този филм и днес би се възприел и не само от наша публика. Нещо, което е рядкост за българското кино. Прекалено сме доместицирани като тематика.

 Vania Tsvetkova Barierata

                      Актрисата играе във филма „Бариерата" по едноименния роман на Павел Вежинов.

- „Аспарух" също е избран от зрителите, в него сте жрицата Пагане. Каква бяхте тогава?

- Да,... и Пагане е една от тия героини, които си заслужава да играеш. Като се замисля сега, наистина съм имала голям късмет с ролите. Да не говорим за изключителността да се работи с Людмил Стайков - един от най-големите ерудити в българското кино. Аз не бях първоначалният избор за ролята - колежката преди мен бе, така да се каже, уволнена от Людмил по някаква причина и тогава извикаха мен. Напрежението беше голямо. Все мислех, че и мен ще ме замени с характерното си постоянно лошо самосъмнение. Много съм смешна.

- В „Лавина" играете за първи път с новоизгрялата звезда Иван Иванов - още тогава ли се сближихте, че после поканихте него и съпругата му за ваши кумове?

- Аз си мисля, че Иван го знам, откакто се помня. Той винаги е бил до мен. Някак като корона на нашата съвместна работа беше „Другият наш невъзможен живот". А „Лавина" е най-трудният за издържане филм, в който съм участвала. Беше непосилно студено и безкрайно, но стана хубав филм. И днес обичам да го гледам. Наскоро случайно разбрах колко са били побъркани от моето поведение по време на снимките режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков. Доста бях непоносима и истерична. Съжалявам дълбоко, но не мога да го променя.

- Как се промени животът ви след „Лавина" и „Комбина" - другият филм в който си партнирате е Иванов? Каква беше съвместната ви работа тогава?

- „Комбина" стана любим филм на времето. Хората го харесаха, защото имаше белезите на съвременен екшън филм - динамичен, с романтичен елемент. Там бяхме тройката с Иван и Ники Сотиров, който също направи хубава роля. Спомням си, че се шегувахме и си слагахме английски имена - Джон Джон, Ник Сат и Джоан Фльор. Странно, нали - все гледахме на Запад, а сега сме част от света. Това не е ли прекрасно?!

kombina_001

С Иван Иванов във втория филм, който снимат заедно -„Комбина".

- Всички от филмите в топ 10 са правени преди 1989 година. Защо се получи така - има ли носталгия на зрителите по старите филми?

- Интересен въпрос. Мисля, че тогава вече хората започнаха да имат повече достъп до всичко извън нашия малък обетован кръг и като че ли във всички сфери се изграждаше почва за промяна. Ние искахме да сме част от цялото или поне аз така избирам да го разбирам. Сигурно има носталгия по българските филми, но аз не съм привърженик на украсяване на миналото. Аз го помня точно такова, каквото си беше. Филмите ни са запечатали истината до голяма степен - толкова, колкото ни се позволяваше. Аз съм от тези актриси, които все си намират недостатъци и ако трябва да променям, сигурно няма да е малко. Като се замисля, само ролите ми с Иван Андонов като че ли няма да пипна. Той знаеше по-добре от мен от какво имам нужда. Той ме видя като комедийна актриса, което беше странно и хубаво.

- Гледали ли сте филми от новата вълна в българското кино и допадат ли ви те? С какво са по-различни от лентите отпреди 1989 година?

- Не мога да кажа, че съм гледала много от тях, за което съжалявам. Харесвам Love.net. Гледа се леко, добре е написан и би се възприел и в чужбина. Ние трябва да приемем, че филмите от големия екран не се правят за лична консумация. Те трябва да достигат до всеки, не само у нас. Общочовешкото е това, което ни липсва. А киното е прекалено скъпо удоволствие, за да го правиш за лично ползване. Е, освен ако не си го платиш ти сам. Като гледам що богаташи се навъдиха, и това е възможно, нали!

- Заради какъв игрален филм бихте се съгласили да се върнете в България и да застанете отново пред камера?

- Заради филм, в който да повярвам - звучи патетично, но всъщност не е. Ако не ме убедят в необходимостта на проекта, ми е трудно да се самосугестирам, за да играя. А вече не ми се занимава с безсмислени неща. Аз - невярващата, имам нужда да вярвам. Не е по вкуса ми тоя патос, но няма как иначе да го кажа.

1984-001  Ваня Цветкова и Коста Цонев в кадър от телевизионния театър „Чаша вода" на режисьора Йожен Скриб през 1984 г.

- Имали ли сте скоро предложения за участие във филми, а в нови сериали?

- Миналото лято имах предложение за роля в малък филм да играя директорка на училище. Колкото и да ми се искаше да участвам в ученически филм с много млади хора, отказах, защото продуцентът ми предложи смешен хонорар. Време е да се проумее, че актьорите трябва да бъдат добре платени, и не знам докога трябва да чакаме за тая промяна. Ако някой ти дава името си и само с това ти осигурява публика, трябва да бъде заплатено дори в малък пазар като нашия. А може би точно защото е малък. Смешно е дори да го казвам. Предложения за сериали не съм имала след „Фамилията". Жалко, че се спря така добре започнатото с българските сериали. Тъкмо се понаучихме, започнаха да се пишат и снимат добре и се спря подемът. Аз съм горда с участието си и в „Седем часа разлика", и във „Фамилията". Интересно какво повече може да ми се предложи. Участие във „ВИП брадър"?! Е да, и това стана, но аз не влязох.

- Кое ви липсва повече - Лас Вегас, когато сте в България, или София, когато сте в САЩ?

- Вече съм свикнала на промяната. Когато съм си в Лае Вегас, съм спокойна - близо до най-милото си и част от една велика държава - чиста и подредена. А когато съм в България, съм в прегръдките на многобройните ми приятели, съседи и всеки, който ме разпознае на улицата. Приемам го за нормално, вече го приемам за неизменно. Нищо не ми липсва - в България имам Витоша, в Лас Вегас - пустинята. Обичам ги и двете.

- Защо никога не сте пробвали да работите като актриса там?

- Да се пробвам - това звучи тъпо някак. Говорила съм много за това. Не е възможно да се проникне след определена възраст. Ако не си амбициозен, каквато съм аз, е направо абсурдно. Да не говорим за акцента, с които никога няма да се разделя. Аз имам самочувствие и искам да играя с Антъни Хопкинс, ама кой ме пита. За радост, за младите днес е по-лесно да прескачат границите и те ще преодолеят това разделение. Сигурна съм, ще видите.

- Какво ви липсва най-много от страната ни в Америка?

- Това да съм актриса. Наред с всичко, което вече споменах.

 kombina

Когато „Комбина" излиза на голям екран, Цветкова е едва 24-годишна.

- С какво се занимавате сега в Лас Вегас? Бяхте казали преди време, че бихте работили към организация за защита на животните. Още ли сте на това мнение?

- Тези месеци за първи път в живота си стоях у дома и не работих нищо и за никого. Синът ми беше така добър да ми го осигури. Хареса ми - имаш много време да премисляш, да тъжиш и да се радваш, да си губиш времето, да не бързаш. Сега осъзнах колко съм била психически изтощена. Умората има различни измерения и моята бе на душата. Да, имах намерение да се включа към доброволците за животни. Но видът на тия душици ми забива ножове в сърцето всеки път и проумях, че егоизмът ми няма да ми позволи. Много ме боли. А и с нашето пуделче имахме доста здравословни проблеми, та го отлагам за по-нататък. Искам то да се оправи.