Втората световна война в киното и литературата

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Войната винаги е присъствала в изкуството, в киното, в литературата. Как е интерпретирана темата за Втората световна война от двете страни на "желязната завеса" допреди 25 години и сега? Потърсихме отговорите от гостите в студиото ни: проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева, проф. Александър Янакиев и Светлозар Желев - издател.

vlcsnap-2015-05-14-10h03m21s205Проф. Александър Янакиев - кинокритик смята, че е било нормално "черно-бялото" разглеждане на войната в първите десетилетия след нея. Но от дистанцията на времето, като се има предвид, че в основата на войната са националсоциалистите на Хитлер и комунистите на Сталин, би трябвало вече да е демоде да възхваляваме твърде много едната страна. В противовес на "Иди и виж", който, по думите му е твърде екстремен, той предпочита "Животът е прекрасен", където много човешки един баща се опитва да представи на сина си нещата от войната като игра, при това "достатъчно силно и въздействащо".

vlcsnap-2015-05-14-10h16m59s200Проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева от своя страна харесва най-много "Иваново детство". Той е най-големият филм за войната и той не е "черно-бял като послание", убедена е проф. Даракчиева. В него е имало едно откровение, а е отсъствала идеологизацията, типична за онова време. Затова тя поставя най-високо като постижение на руското кино за войната именно този филм. Проф. Даракчиева изтъкна също филма "Катин" от последните години - на Анджей Вайда, който възстановява истината за една историческа фалшификация: кой е разстрелял полските офицери. Според нея напоследък руснаците също вече правят филми за войната вече по различен начин и даде пример с "Кукувица". Що се отнася до новия подход към войната в киното проф. Даракчиева спомена и италианския "Медитераниум", който разказва историята на едни италиански окупатори на един гръцки остров. Тъй като обаче и окупирани и окупатори носят общ средиземноморски манталитет, окупацията на е толкова страшна и за двете страни.

Каква е ролята на художествения продукт, на киното?

Проф. Даракчиева подчерта, че ролята на изкуството е да разкрие екзистенциалните проблеми на човека в такава ситуация и да надхвъли политическите и социалните пластове на това събитие, за да погледнем какво става с отделния човек.

Проф. Александър Янакиев отбеляза българския филм "Тримата от запаса" като пример, че може да се погледне и "не толкова сериозно" към историята. От гледна точка на по-обективния поглед върху германците, които не са разгледани "черно-бяло", той изтъкна филма "Звезди" - копродукция на България и ГДР от края на 50-те години. Хомер Голф - режисьор и Анджей Вагенщайн - сценарист се срещат в Москва, докато следват, и правят този филм, който има награди и в Кан.

vlcsnap-2015-05-14-10h47m15s33Светлозар Желев - издател и историк по образование говори за отразяването на войната в литературата. Самото писане на история е изкуство, напомни той. Желев изтъкна една книгата, която никога не свързваме с войната - "Властелинът на пръстените". По думите му тя е инспирирана от войната. Виждаме мястото на малкия човек, когато се сблъскват великите сили - магьосниците и елфите, разказано по един много фантастичен начин, и малките хубити, които всъщност изнасят цялата война и носят победата. Тук идеята за малкия човек. Защото обикновено говорим за сблъсъка на големите сили, измерваме жертвите, в сферата на политиката, на социалното, на философията, а забравяме човека. Най-добрият начин да се докоснем до всичко човешко е през литературата: да видим всяка от различните страни, убеден е той.

В този смисъл като най-добри съвременни разкази за войната издателят изтъкна романите „Доброжелателните“ на Джонатан Лител - съчетание на изключителна фактология и проста човешка история, както и "Нацистът и фризьорът" на Едгар Хилзенрат - пример за това как се приема войната толкова много години след нея.