Второто издание на Winter Art Fest във Велинград привлече над 100 желаещи да се занимават с театър

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Над 100 младежи, които искат да се занимават професионално с театър се включиха във второто издание на Winter Art Fest във Велинград. Сред преподавателите в рамките на форума, организиран от сдружение МОНТФИЗ, бяха писателят Георги Господинов, преподавателите от НАТФИЗ проф. Здравко Митков и проф. Маргарита Младенова, актрисата Бойка Велкова и американският актьор и режисьор Нейтън Купър.

За театъра като мечтание, стремеж и цел, за силата на думите, на погледа и танцa, за всичко онова, което те кара да мислиш, да интерпретираш, да влезеш в кожата на другия. За сцената като начин на живот. Това е Зимният фестивал на изкуствата във Велинград.

Слав Бойчев – актьор, организатор:

- Oбщо взето фестивалът е интересен за хора, които са решили да се заемат професионално с театър в бъдеще, които имат намерение да кандидатстват в НАТФИЗ и останалите ВУЗ-ове, където се изучава актьорско майсторство, и разбира се за хора, които оценяват възможността да развиват личните си качества чрез актьорското майсторство, чрез творческото писане, чрез танците, движението 15.12 защото това са неща, които са полезни за всяка една професионална сфера.

Над 100 момичета и момчета поеха предизвикателството и се включиха в различните класове по актьорско майсторство, творческо писане, танцова импровизация, сценична реч и каскади.

Бойка Велкова – актриса:

- За първи път правя такъв курс и съм много щастлива, защото аз си мисля, че още се уча и ще се науча от младите хора на много неща. Надявам се и те от мен и така взаимно да стигнем до истината за думите. Аз лично в този курс се занимавам със законите на речта, с това тя да бъде по – заразителна, по – точна, по – ясна, да достига до зрителя, да го заразява.

Георги Господинов – писател:

- Това, което се опитваме на подобни уъркшопи по творческо писане, е да скъсим нещата между думата и това, което е в нас, което е абстрактно, неясно. Защото може би първият урок, който е хубаво да научим, е, че самите ние сме направени от думи и е хубаво да извадим точните думи от себе си, за да разкажем това, което искаме. Хубаво е да бъдем конкретни, това си говорим, да влизаме в окото на другия, да гледаме света през окото на другия, което е урок не само по писане, а урок по взаимоотношения.

Да общуваш без думи, да кажеш много без дори да промълвиш или просто да облечеш танцът в слово – в ателиетата по танцова импровизация, в рамките на зимния арт форум, е възможно всичко.

Ана Митева:

- Аз се опитвам това да правя – да ползвам думата и да видим как тялото може да реагира на нея и да видим наистина можем ли да говорим без думи. Хубаво би било с по – малко думи и с повече погледи.

Слав Бойчев – актьор, организатор на фестивала:

- Ходенето и говоренето на текст по сцената отдавна вече навсякъде е отживелица. От съвременния актьор се изисква много повече възможности, с които той да борави със собственото си тяло, със собствения си глас.

Ана Митева:

- млади хора, с които работя, около 16 годишни, те нямат абсолютно никаква подготовка за самите им тела. Те нямат координация, нямат издръжливост, нямат гъвкавост, нямат мускулатура, не знаят как се кляка, как се скача и безкрайно поради това и мързеливи от гледна точка на трениране. Защото това е нещо, което свиква, свикваш тялото да тренира, мозъкът също свиква, защото той пък тогава си почива. Малките деца, знаете, когато чуят музика как започват веднага да улавят ритъма, а когато дойде при мен един 35-годишен ай ти човек, работещ с компютри, той казва аз нямам ритъм, нямам усещане за ритъм. Това явно го губим някъде по пътя, така че не знам.  Това, което на мен лично ми е интересно в работата с хората, затова и танцова импровизация, е да усетят тези хора, че за да танцуват не е нужно да са били в танцова зала, да знаят техника, да знаят стъпки, а да откриват движението в собственото тяло, интерпретация на някаква музика или без музика, но се получава. И се получават едни много добри неща, хората виждат, че могат да се движат по някакъв начин, леки или тежки, бързи или бавни и хората откриват всъщност, че имат възможности да правят неща безкрайни.

Безкрайна е, убедиха се участниците във фестивала и магията на словото. На онази дума, която дори неизречена от сцената, провокира не само актьора, но и зрителите.

Проф. Маргарита Младенова – режисьор:

- Това е великият принцип на действието, за който вие сте чували, повечето от вас са го изпитвали, прилагали и т.н. но по един нестандартен начин. Какво предхожда думата, какво я поражда.

Георги Господинов:

- Не знам какво предхожда думата, но думата може да събере много повече неща, отколкото ни се струва. Всички сме някакъв пътуващ театър, носим със себе си и непрекъснати реплики, които си разменяме в главата. Така че това е в началото, все пак думата.

- И докъде си пожелавате да стигне този пътуващ театър?

- До много просто нещо. До това да имаме респект към езика, който ще е респект и към другия до нас.

Репортер: Деница Торньова

Оператор Антон Марчев