"За" и "против" кръстосаното донорство

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

България е на едно от последните места в Европа по трансплантации на бъбрек. Най-важният проблем пред трансплантолозите у нас остава намирането на донор от години. Въпреки че броят на трансплантациите постепенно се увеличава, много от въпросите остават.

„Приоритет е трупното донорство, защото в България то все още не е достатъчно. То трябва да осигурява много по-голям брой трансплантации отколкото сега. Освен, че се развиват нещата в тази посока, ние трябва да развиваме и другите възможности, една, от които е кръстосаното донорство“, категоричен е проф. д-р Емил Паскалев, началник Клиника по нефрология – Александровска болница.

Кръстосаното донорство засяга пациентите, при които е установена несъвместимост между нуждаещия се и неговия роднина, който иска да дари свой орган. Тази форма на живо донорство дава възможност роднина на един пациент да дари орган на друг пациент, с когото има по-голяма съвместимост, а роднина на втори пациент дарява орган на първия, като говорим най-често за бъбречни трансплантации.

Ако тази форма на донорство беше възможна у нас, пътят на Галя вероятно би бил по-лек. Когато е на 26, в следствие на диабет, тя губи зрението си и започва битката с бъбречната недостатъчност. Чака 9 години преди да й се направи трансплантация във Франция.

Вижте още за „забраненото“ лечение в репортажа на Велианна Кашева.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад