"За" и "против" кръстосаното донорство
България е на едно от последните места в Европа по трансплантации на бъбрек. Най-важният проблем пред трансплантолозите у нас остава намирането на донор от години. Въпреки че броят на трансплантациите постепенно се увеличава, много от въпросите остават.
„Приоритет е трупното донорство, защото в България то все още не е достатъчно. То трябва да осигурява много по-голям брой трансплантации отколкото сега. Освен, че се развиват нещата в тази посока, ние трябва да развиваме и другите възможности, една, от които е кръстосаното донорство“, категоричен е проф. д-р Емил Паскалев, началник Клиника по нефрология – Александровска болница.
Кръстосаното донорство засяга пациентите, при които е установена несъвместимост между нуждаещия се и неговия роднина, който иска да дари свой орган. Тази форма на живо донорство дава възможност роднина на един пациент да дари орган на друг пациент, с когото има по-голяма съвместимост, а роднина на втори пациент дарява орган на първия, като говорим най-често за бъбречни трансплантации.
Ако тази форма на донорство беше възможна у нас, пътят на Галя вероятно би бил по-лек. Когато е на 26, в следствие на диабет, тя губи зрението си и започва битката с бъбречната недостатъчност. Чака 9 години преди да й се направи трансплантация във Франция.
Вижте още за „забраненото“ лечение в репортажа на Велианна Кашева.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News