Живот след фронта

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Приключи рехабилитацията на шестимата украински войници в Хисар. За две седмици, прекарани в санаториума, военнослужещите сами отчитат видимото си подобрение. Тази помощ е възможна благодарение на българо-украински проект. С двама от хората, преминали през възстановителните процедури, разговаря Велианна Кашева.

3 месеца. 90 дни. 2160 часа, или стотици милиони кратки мигове, от които всеки може да е последен...

3 месеца е изживял на фронта Александър; и два месеца - Али. Те са двама от хилядите ранени украински войници, и от общо осемнайсетте, които България поема за лечение и рехабилитация в Хисар. Али и Александър са прекарали в санаториума там две седмици. Отлитат оттук, благодарни за грижите, които са получили.

Али Киримов: “Ето при мен - преди това въобще не можех да вдигам ръката си. Сега вече мога”.

Александър Бабич: “При мен има нарушения в нервната система, затова ще има подобрение, но не толкова бързо... не за две седмици. Само че аз май съм повече нервен с главата, не със системата!”

Mикола Балтажи - посланик на Република Украйна: „Има стотици ранени украински войници, има тежко ранени, които се лекуват и в други държави - и други държави оказват такава помощ членки на НАТО. Но искам да отбележа, че България пое ролята си на leading nation, в доверителния фонд, съответния Доверителен фонд на НАТО, и тук в момента се провежда подготовка той да стартира, с което ние ще имаме възможността да лекуваме много, много повече украински ранени военнослужещи“.

Когато се приберат в Украйна, Али и Александър ще бъдат отново преглеждани. Лекарите там ще решат - колко още грижи са им нужни и дали могат да се върнат на фронта. И двамата са готови да го направят, стига да могат. Макар и променени.

Али: „След такива моменти... разбираш, че животът е кратък и трябва да мислиш не само за себе си, но и за своите близки, за роднините си“.

Александър: „Сега с мен ще бъдат роднините, съпругата ми, децата. Защото след тези моменти винаги мислиш за бъдещето. Мислиш за това, че трябва да оставиш нещо след себе си“.