Адът се снима по-лесно от Рая - световноизвестният фотограф Паоло Уудс за "Панорама"

Почивка в басейн върху сингапурски небостъргач. Работа в офис на екзотичен остров. За някои това е Раят. Малцина са го виждали. А още по-малко са го снимали.

Вие сте били в Рая. Как е там?

Паоло Уудс: Не, аз не вярвам в Рая. (смее се) Вярвам в Ада, защото съм бил военен фотограф. Що се отнася до данъчния рай, той е доста скучен.

Скучни или не, офшорните зони привличат най-богатите хора на планетата. Там парите им са защитени от данъци. Според някои изчисления - общо 12 трилиона долара. Но какво изобщо е офшорна зона и как изглежда? Преди повече от десет години фотографите Паоло Уудс и Габриеле Галимберти започват едно от най-необичайните журналистически разследвания. "Световноизвестната им изложба “Небесата” (THE HEAVENS) дебютира през 2015 и показва шокиращите социални неравенства между бедни и богати. Тази седмица беше открита и в София в галерия "Синтезис"."

Паоло Уудс: Проектът тръгна на шега. Габриеле ми каза: “Знаеш ли, трябва да си преместя парите, за да не плащам повече данъци в Италия.” После се запитахме - ама наистина ли е толкова лесно? Накратко, не е. Данъчните убежища са за големи компании или изключително заможни хора. Позволяват им да източват средства от нашата икономика, които иначе биха отишли за здравеопазване, болници, образование или пътища. Но на нас ни е трудно да го осъзнаем, защото данъците са адски безинтересна тема. Затова с Габриеле решихме да разкрием тайното лице на офшорните зони. 

Но как заснемате невидимото? 

Паоло Уудс: Вижте например тази снимка. Това е съоръжение в Сингапур. Построено е като обърната пирамида в подземие, защото вътре има толкова злато, че ако беше сграда над земята, щеше да се е срутила. С Габриеле някак си ни пуснаха да влезем. Снимахме двама мъже. Искахме да ги хванем като в сцена от Джеймс Бонд. Като разбра, че идваме от Флоренция, единият каза: “Тук има повече изкуство, отколкото в галерия „Уфици”.” Мястото беше пълно с картини на Караваджо, Ван Гог, Микеланджело, Леонардо да Винчи. Вместо да бъдат изложени в музеи, тези картини са заровени там, където никой не ги вижда. 

Други не се срамуват да показват парите си. Уудс и Галимберти запечатват всевъзможни сюжети в данъчния рай - от голф игрища до плажни купони.

Паоло Уудс: На Каймановите острови забелязахме мъж с реактивна раница. Питахме го защо прави бизнес тук. А той вика: “Нулеви данъци, нулева гравитация!” Е, може ли да има по-добра метафора? Когато гравитацията на данъците не те държи на земята, летиш над всички останали. Капитализмът винаги твърди, че има равни условия за конкуренция. Но в офшорните зони тези условия са изкривени.

Това справедливо ли е?

Паоло Уудс: Нито е справедливо, нито е морално. Но е законно! Да, наистина има престъпления - много пари от наркокартели и корупционни сделки отиват в данъчни убежища. Но повечето бизнеси там са напълно легални. Това не значи, че са етични. Робството също дълго време е било едновременно законно и неетично. Затова законите се нуждаят от промяна. 

Какво трябва да мислим за клиентите на офшорни зони?

Паоло Уудс: Аз не деля хората на добри и лоши като във филмите за Дивия Запад. Ако можеш да не плащаш данъци, няма да ги плащаш. Не хората са лоши. Проблемът е в системата, която им го позволява. Те просто се възползват от нея, както аз и вие бихме направили. Само дето ние не можем. 

Освен Рая познава и Ада. Отразява войните в Косово, Афганистан и Ирак, където през 2004 го отвлекли и заплашили да го убият.

Паоло Уудс: Те ме бяха взели за шпионин. Отведоха мен и друг репортер в пустинята, за да се разправят с нас. Но преводачът ми успя да ги убеди, че не сме никакви шпиони, а журналисти, които отразяват нападение на американците срещу град Фалуджа. В крайна сметка се оказах единственият фотограф от другата страна. И дълго време снимах и документирах собствените си похитители. 

Кое се снима по-трудно - Раят или Адът?

Паоло Уудс: Раят, със сигурност. Адът крещи със своите изображения. Той тревожи. Раят не впечатлява. Човек просто се плъзга по него. Израснах в Италия, където Данте е написал своята “Божествена комедия”. А критиците смятат, че “Ад” е по-добро произведение от “Рай”, защото да опишеш Рая е далеч по-трудно. 

Но двамата с Галимберти са готови на всичко, за да разкажат как се укриват данъци. Затова и те минават на тъмната страна.

Паоло Уудс: Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях! (смее се) Не, шегувам се. Бяхме в Делауеър, който също е данъчно убежище. Виктор Бут например - известният руски търговец на оръжия - имаше 15 компании в този щат. Поискахме да снимаме в една от сградите, където се регистрират такива фирми, обаче ни изгониха. На следващия ден се върнахме и самите ние основахме компания само срещу няколкостотин долара. Даже не ни поискаха паспортите. 15 минути - и готово. 

Значи и вие се поддадохте на изкушението?

Паоло Уудс: О, не, не сме! Никога не съм издавал дори една фактура в Делауеър. Освен това трябва да плащаш годишна такса, а ние отдавна не сме го правили. Така че вече нямаме компания, тя не съществува. 

Но данъчният рай е все така истински. Както и стремежът на онези, които искат да живеят в него.

Репортаж: Петър Георгиев
Оператори: Михаил Врабчев, Борис Сотиров