Долита един път месечно от Германия за да бъде тук - в Клиниката по онкологична хирургия на Плевен.

Доктор Борис Таблов. Анестезиолог-реаниматор.
Връща се в България, за да не забрави сладкото „благодаря“ на родния си език. Знае, че тук имат нужда от него.

Д-р Борис Таблов: Аз още заминавайки навремето през 2010 за Германия, моята цел винаги е била да натрупам опит, да стана добър в това, което правя и да се върна. Защото като млад лекар съм имал много трудности с професионалното си развитие.

В последните две години е от лекарите на първа линия в битка с коронавируса. От години работи интензивна медицина в Нойрупин, Германия.
Имало е време, когато са му ръкопляскали. Време, когато се е гневил на псевдонауката. Време когато е оставал сам.

За лекарите реаниматори смъртта не е статистика.

Д-р Борис Таблов: Бих казал, че има уважение, като към силен противник. Трябва да има уважение.

Животът е крехко нещо. В онкологията го знаят добре. Тук времето има друга сила.

Д-р Борис Таблов: Нищо не е даденост, всичко се променя бързо, някой път особено драматично, само че, за съжаление, човешката психика е така устроена, че когато ни се случват хубави неща, ние не им обръщаме внимание до момента, когато всичко всичко се обърне и се пречупи. Даже ситуацията в света показва колко бързо и неустойчиво е всичко в човешкия живот.“

Разговорът за живота и смъртта има нужда от смирение.

Д-р Борис Таблов знае колко сложно нещо е опазването на живота. Затова не приема равнодушно войната с която света живее.

Д-р Борис Таблов: Безумие, абсолютно безумие. И да, когато си свикнал всеки живот да е важен, да му обръщаш внимание, това да се случва в такива огромни мащаби... Това е истинска трагедия, бедствие.

Обича да се вглежда в българското общество, за да разбере какво става с нас. Защо сме разделени? Първо за пандемията, сега за войната. Където пресечната точка винаги е животът и смъртта.

Д-р Борис Таблов: Раздели се обществото на групи и най-голямата болка за мен е, за пореден път се убеждавам, че в България животът не е основна ценност за обществото. И на държавно ниво това не е основен приоритет - да пазим живота на всяка цена. Сякаш това деление много ни пречи.
Нали казват: избирайте си битките, които да водите, много малко си заслужават, а ние, може би заради темперамента на нация, много обичаме да водим битки безмислени, да влагаме страхотно много енергия в такива неща, да ни се отразява на емоционалното състояние, даже на работоспособността, а пък за важните неща нямаме сили да водим тези битки. Да си избираме битките със сигурност е нещо много важно.

Работи в Германия, но се връща в България. Понякога - въпреки всичко. Вижда умората на своите родители - лекари. И от това му горчи.

Д-р Борис Таблов: Изключително ми горчи, защото няма здравеопазване в България, а система от здравни грижи, която по никакъв начин не пази здравето. Ако мога аз нещо да дам, за да няма такова масово отливане, не само аз разбира се, и такива като мен, смятам че бихме били много полезни за здравеопазването в България.

Доктор Борис Таблов разказва, че когато няма къде да се скрие от преживяното, отива в отделението, където се раждат малките бебета. Тази гледка винаги го спасява.

Напоследък е започнал да пише разкази. Събрал е в тях мислите, които иска да задържи.

Ето една: Животът е твърде ироничен. Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието. Шум, за да се насладиш на тишината, и отсъствие - за да оцениш присъствието.

Автор: Катя Тодорова