Другият музей: Словото - Мълчаливеца

Документален филм

Сценарий: Вера Бонева, Ралица Димитрова
Режисьор: Ралица Димитрова
Оператор: Пламен Герасимов
Продуцент: "Б Плюс Филм"

"Словото - Мълчаливеца" е кратък документален филм, посветен на писателя Йордан Йовков, от поредица "Другият музей".
Поредицата "Другият музей" запознава и популяризира исторически и културни национални богатства - музеи, поминък, сгради, изкуство, личности.

ЙОРДАН ЙОВКОВ

Родом от Жеравна, Йордан Йовков е влюбен в Добруджа, където баща му купува чифлик и семейството се мести там. Йовков участва в три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Пише в списания, работи като учител и държавен чиновник, обича да наблюдава хората и да ги описва в книгите си.

СЛОВОТО - МЪЛЧАЛИВЕЦА

Казват, че Йордан Йовков има две родни места - на човека е в Жеравна, а на писателя в Добруджа.
Йовков е роден и израснал в Жеравна. Учил е в Котел и София. На 17 години се премества със семейството си в Добрдужа, където баща му купува чифилк. От срещата на бъдещия писател с този нов свят се ражда основата на творчеството му - съчетание от хорски съдби и природни красоти.

Изключително скромен и затворен в себе си, Йовков е наричан от приятелите си Мълчаливец - умеел да слуша и наблюдава това, което после ще пресъздаде в творбите си:

"Не съм написал нита една работа, в основата на която да не са действителни преживявания. Имам добра памет, помня всичко. Обичам, когато мисля върху една композиция, да чувствам хората и живота наоколо си". Й. Йовков

Дълго време писателят е учителствал в добруджанските села, най-продължителният му престой е в село Красен, където живеел в малка стаичка в училището. Обичал да се застоява във Филиповата кръчма и с часове слушал неволите на хората, от които се родил разказът "Овчарова жалба".

Един от емблематичните герои на Йовков е Люцкан, чиято бронзова фигура стои в градинката пред дома на Деспина Йовкова и излъчва възторжена мечтателност, с тихо блаженство, за което сякаш няма видими причини.
Люцкан Консулов е бил действителен поет и цветар, преди да замине на фронта, откъдето не се връща.

През 1912 подпоручик Йордан Йовков също е мобилизиран и участва в три войни - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Раняван е два пъти. От тази действителност се раждат "Военни разкази", за които е отличен с Литературната премия "Иван Вазов" на Софийския университет.
През 1917 излиза и първата му книга.

Йордан Йовков се жени за Деспина, пише повестта "Жътварят", после семейството заминава за Варна, където се ражда дъщеря им Елка.
Събитията на картата са нерадостни, част от Добруджа вече е в Румъния и Йовков реагира:

"Кои са тези, дето съдят на хората и редят световните работи. Как може да се тегли граница ей тъй, да оставиш гробищата в една държава, а в друга - близките на умрелите". Й. Йовков

Йордан Йовков получава две награди от БАН, но литературата не е препитание. Затова е принуден да се издържа с чиновническа длъжност в Посолството на Царство България в Букурещ, където, въпреки че няма много време за писане, издава сборниците "Песента на колелетата" и "Старопланински легенди".

Писателят се спуска в дипломатическата кариера, но се издига в литературната като бележит класик на българската проза, създал и едни от най-ярките и необичайни за българската литература женски образи - "Албена" , "Боряна" и Нона. Протопип за образа на Нона е била Дора Габе.

След посолството в Румъния Йордан Йовков е назначен за преводач във Външното министерство в София, тогава излизат сборниците му "Вечери в Антимовския хан", "Женски сърца" и романът "Чифликът край границата". В същото време пиесите му се играят на сцената на Народния театър.

Мълчаливеца продължава да наблюдава хората и да мисли за бъдешите си творби...

До края на живота си Йордан Йовков не се връща в любимата Добруджа, защото: "се бои, че ще намери живота и хората - други".

Дом-паметник "Йордан Йовков" в Добрич съхранява факти и документи, които са повлияли на създадените от него творби.

Надарен с чувстителна душа, но с крехко здраве, след кратко боледуване Йордан Йовков умира в София, на 15 октомври 1937, на 57 години.
Погребран е в Алеята на писателите на Цетралните софийски гробища.

*Проектът "Другият Музей" е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".
**Филмът Мълчаливеца" е създаден със съдействието на Музеен комплекс "Йордан Йовков" в Добрич.

Словото - Мълчаливеца| B Plus Film

Другият музей - Словото

По военните разкази на Йордан Йовков е създаден серийният филм

"На границата"

На Йордан Йовков е посветен игралният филм

"Военен кореспондент"

На друг писател от поредицата "Друият музей" е посветен филмът

Другият музей: Литературно-художествен музей "Чудомир"