Енергийната стратегия до 2053 г. на служебния кабинет - коментар на енергийни експерти

Предаване: Денят започва, 23.03.2023

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В енергийната стратегия до 2053 г. на служебния кабинет не се вижда стратегия, а една компилация на много амбициозни пожелания без конкретни стъпки за това как биха могли да се осъществят, заяви в "Денят започва" Костанца Рангелова, старши анализатор "Енергетика и климат", ЦИД.

Според председателя на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски чест прави на служебното правителство, че слага на масата за обсъждане един документ, който чакаме от 20 години. Това е важна стъпка, в която, разбира се, има дискусионни теми. В стратегията има и положителни неща, и неща за доработване.

"Още на самото представяне министърът призна, че топлоенергийният сектор не е развит, секторът "Природен газ", но това предстои по-нататък. Важното е, че се маркират едни принципи, които смятаме, че трябва да продължат нататък - разработване на нови ядрени мощности, както и Планът за развитие на въглищните централи, с който аз лично не съм съгласен, тъй като в него се слага срок до 2030 г., когато трябва да започне извеждането от експлоатация."

По думите му въглищните централи са изправени пред втора стратегическа грешкав нашата история, каквато сме допуснали с предсрочното спиране на блоковете в АЕЦ "Козлодуй", което се оценява като голяма грешка.

От своя страна Костанца Рангелова смята, че говорейки за цялостния сектор "Енергетика" и потреблението, не се говори за ролята на енергийната ефективност в България. Страната ни ползва три пъти повече енергия, за да произвежда същия брутен вътрешен продукт в сравнение със средното за Европа.

"Ние имаме една много голяма дупка от гледна точна на енергийна ефективност и в сградния фонд, и в индустрията, в транспорта също. Когато започваме да градим нови мощности, за да покриваме нужди, които могат да бъдат спестени, е много трудно да се говори за ясна стратегия", категорична е тя.

Вижте целия разговор във видеото.