“Европа, пътят напред - Презареждане” - епизод 1: Алпийските зимни курорти в условията на пандемия

БНТ стартира нова рубрика, наречена “Европа, пътят напред - Презареждане”. Само в 5 минути авторите на рубриката - Милен Атанасов и Биляна Бонева, ще ви запознават с конкретни проекти от европейската икономика, екология, с глобалните, но и локални предизвикателства във време на пандемия.

Първото издание ни отвежда в Алпите, за да видим една невероятна зимна приказка, въпреки ограниченията в зимните курорти.

Някога, много отдавна, около две и половина хилядолетия преди новата ера, скандинавците впрягали коне или кучета, за да се придвижват с  примитивните си ски из снеговете.

Едва в началото на миналия век швейцарците превърнали тази традиция в туристическа атракция и в надпревара, представена като демонстративен спорт на олимпийските игри в Сейнт Мориц през 1928 година.

Дисциплината привлякла интерес в много европейски страни. Във Франция така наречения джоринг с коне се практикува до Втората световна война, преди да бъде забравен. Логично. Алпийските ски от десетилетия печелят точки и нови привърженици. Конските сили едва ли могат да се мерят с модерните  влекове, бързите лифтове и експресните гондоли в съвременните зимни курорти.

И така, докато лифтовете не спряха. Гондолите замряха, а въжетата на влековете останаха неподвижни. Пандемията от коронавирус удари съоръженията във френските алпийски курорти. Забрана за пускане и забрана за ползване. Ограниченията внесоха смут и загуби в зависимия от туризма  живот на местните хора.

Но спрените съоръжения отвориха планинската сцена за изява на друг вид зимен туризъм – природощадящ, нисковъглероден,  забавен, отговарящ на изискванията за безопасна дистанция и възстановяващ позабравени традиции.

“Наименованието „джоринг“ идва от финландската дума „тегля“. Означава да караш ски с помощта на конска тяга.”

Техниката на каране изисква елементарни умения за насочване на коня с помощта на дълги юзди и осигурява на скиорите почти същите усещания като на писта, но в равнинни участъци.                   

Детските писти в някои френски курорти отново оживяха благодарение на работните планински коне. В Сен Леже ле Менез на цената на една дневна карта малките скиори получават конски еквивалент на така наречения бейби-влек. Тази алтернатива спасява работните места на местните ски-инструктори.

“Не можем да очакваме чудеса от ски-училището, но все пак доставяме радост на хората и поддържаме духа им.”

Любителите на по-сериозните наклони също имат възможност да се спускат по тях. Разбира се, след като ги изкачат. При ски-туринга никой не разчита на конски сили. Всеки разчита... на себе си. При тези ски петата може да се повдига при преходи и да се фиксира при спускане. Тази година опитните водачи, които познават незастрашените от лавини маршрути, се радват на особена почит и търсене.

В по-ниските части на Алпите курортите от години се адаптират към климатичните промени, които изтласкват снега все по-нагоре и скъсяват неумолимо продължителността на зимния сезон.

“Наясно сме, че екипировката и предлаганите забавления трябва да са съобразени с всички сезони. Имаме планински тротинетки, чиито колела се заменят с плъзгачи. Велосипедите с дебели гуми са подходящи за всякъкъв терен, включително снежен. Съществуват разнообразни решения.”

В далечния Север на европейския континент – там, където преди хиляди години хората са измислили как да се носят през снеговете върху примитивни ски, теглени от кон, норвежкият режисьор Инге Веге довежда до крайност идеята, че не екипировката е важна, а желанието. Когато иска, човек може да сърфира в мразовития океан върху дъска, издялана от чист лед.

Инге Венге, режисьор: “Трудно се кара такъв сърф. Имате 5 до 10 минути, за да хванете подходящата вълна, преди той да започне да се топи.”

Ледената метафора на твореца напомня, че решенията за устойчиво бъдеще често се крият в миналото и е добре хората да се поучат от тях, преди внезапно да са изгубили почва под краката си.