Германски енергиен експерт пред БНТ: Ако има ембарго над газа от Русия, икономиката в Германия ще се свие между 1 и 6%

Проф. д-р Андреас Голдхау е енергиен експерт от Института за публична политика Вили Бранд. Той има пъстра биография, класическа за експертите в Западна Европа – множество специализации в престижни институти, образование от високо реномирани учебни заведения, редица дейности и професионални квалификации.
Също така е експерт в сферата на енергетиката, икономиката, енергийната геополитика и международните отношения. Голдхау даде специално интервю за „Денят започва“.

Проф. Голдхау, какви бяха според Вас намеренията на Москва и на "Газпром", когато по-рано през седмицата обявиха спиране на газа за България и Полша?

Това, което Москва каза е, че ще приемат плащания само в рубли, що се касае до доставки на газ за Европа. Поставиха на европейците срок до края на месеца. Европа каза, че няма да приемат условията и в момента руснаците просто изпращат красноречив сигнал, че ще са последователни и ще настояват на искането си. Това е накратко ситуацията и причината за спрените доставки.

Можем ли да разбираме действията на „Газпром“ като предупреждение към Европа?

До известна степен да, съобщението е ясно. На практика заявяват, че ако не се приемат исканията им за плащане в рубли, ще трябва да се понесат последствията и доставки няма да има. Това, което направиха е да заплашат две страни, една от които има изключително остра позицията по отношение на инвазията в Украйна, а другата се счита за по-уязвима. Второто е случаят с България, която има сравнително малък пазар и ограничени опции да си набави газ от другаде. Акцентира се върху страна, която може и да се окаже сред най-слабите на фронта на санкциите.

Как се развива немският енергиен сектор и как реагира немската икономика на новата реалност?

В немската икономика вече се усещат новите цени. Големият въпрос тук е дали да се отрежат доставките от Русия изцяло. Има сериозен дебат относно последствията. Според някои е постижимо, други смятат, че трябва да се обърне сериозно внимание на веригите на доставки. Предполагам, че се насочваме към петролно ембарго. Ембаргото над газа от Русия обаче ще трябва да почака, тъй като политическото лидерство в Германия се страхува от последствията.

Как би реагирала немската икономика на евентуални пълномащабни забрани за внос на фосилни горива от Русия?

За кратко или за дълго ще имаме свиване на икономиката. Очакванията са между 1 и 6 процента от немския брутен вътрешен продукт. Това е сравнимо с уроците и последствията от ковид пандемията, именно толкова голям беше спада тогава. Във финансов и фискален план изглежда удържимо. Въпросът е какво означава това за определени индустрии и индустриални процеси, които са енергоемки и най-вече работните места в тези сектори. Именно работните места възпират за момента налагането на пълно ембарго на газа от Русия. От морална гледна точка вече не може да се спори по темата.

Има ли шанс немската икономика да влезе в рецесия, ако се наложи пълна забрана за внос на петрол и газ от Русия? Питам Ви, тъй като цяла Европа зависи от икономическото състояние на Германия.

Това е другата страна на проблема, дебатът не опира само до Германия. Трябва да се запитаме какво става, ако четвъртата най-голяма икономика в света изпадне в рецесия и веригите на доставки в цяла Европа бъдат засегнати? Важна част от производството в Централна и Източна Европа е предназначено за немската индустрия. Накратко, ако има рецесия в Германия и ако се стигне до газово и петролно ембарго от Русия, икономическите ефекти ще се усетят в цяла Европа, независимо дали ни харесва или не.

Проф. Гольдтхау, последствията от войната и геополитическите размествания забавят ли прехода към зелена енергия?

Трудно е да се определи, наблюдават се два процеса. От една страна, се връщаме към въглищата, чиято цел е да заменят една част от липсващата газ. Това е процес, който виждаме в цяла Европа. От друга страна, възобновяемите източници стават все по-привлекателни. Немското правителство, например инвестира 200 милиарда в допълнителни климатични мерки, част, от които трябва да подсилят енергийния преход. Двата процеса се балансират взаимно за момента, но много зависи от това колко дълго ще продължи войната в Украйна. Мисля, че за момента сме на прав път да изпълним целите за 2030 година, но важна роля ще има решителността на правителствата.

Някои скептични анализатори, смятат, че Зеленият пакт в сегашната му форма е бил предвиден за мирни времена. След като ситуацията драматично се промени, те смятат, че Зеленият пакт трябва да бъде преразгледан. Какво е Вашето мнение по въпроса?

Аз съм на точно обратното мнение. Зеленият пакт е пътят напред. Това, което войната в Украйна демонстрира, макар да го знаехме и по-рано, е, че зависимостта от фосилни горива е вредна. Трябва да се откажем на първо място от въглищата, да оставим настрана и петрола и газа. Европейският зелен пакт е начина да постигнем тези цели, Пактът декарбонизира енергийния сектор и в крайна сметка това е най-добрата възпираща политика по отношение на зависимости от фосилни горива и всички проблеми, които идват от там.

Не сме ли обаче зависими от руския газ в периода на трансформация и преход към зелена енергия?

Природният газ определено играе роля, но не смятам, че е средство за прехода. Дори да е така няма да е за дълго. Търсенето на газ ще намалее през 30-те години на века и накрая ще изчезне. Така погледнато става дума за няколко години. Въпросът всъщност е от къде да си го набавим, ако не от Русия и именно това е дискусията ни днес. Въпреки всичко трябва да имаме предвид, че с газа и фосилните горива се върви към приключване, независимо какво ще стане в Украйна или другаде по света. Ще оставим настрана фосилните горива и ще разчитаме на нисковъглеродна енергия – това е най-добрата застраховка за Европа.

Не засегнахме темата за ядрената енергия. Трябва ли да преразгледаме вижданията си и за нея? Питам ви, тъй като тук в България от години дебатираме дали да построим нова ядрена централа.

Ако питате германците отговорът е не. Германците се отказват от ядрената енергия.

А ако питаме французите?

Французите имат своите проблеми с ядрената енергия. Ядрените им централи остаряват и целият френски енергиен сектор може да има проблеми поради зависимостта от тази технология. Трябва да отбележим две неща за ядрената енергия. Първо – не е изгодна. Ядрените централи са трудни и скъпи за изграждане и понякога цената на енергията накрая е по-висока от тази на възобновяемите източници. Те на своя страна са бързи и лесни за поставяне. Вторият аспект е, че в крайна сметка искаме да решим проблемите си сега, а не след 10 години, колкото време отнема изграждането на една ядрена централа. 10 години по-късно енергийната система ще изглежда съвсем различно. В такъв случай трябва да заложим на технология, която е налична веднага – именно такива за възобновяемите източници – евтини са, лесни са за привеждане в експлоатация и носят добавена стойност за икономиката. Едва ли българска компания ще изгражда ядрената централа, но за сметка на това български компании биха извършвали поддръжката на възобновяеми източници – това носи добавена стойност за местната икономика.

Вижте видеото.