Гласове от разделения площад

В деня, когато в парламента гласуваха на вота на недоверие към кабинета “Петков”, Катя Тодорова беше сред хората на разделения площад около Народното събрание. За живота на разделените български площади тя разказва в “Панорама”.

Площадът секунди преди да научи резултата от вота. От другата страна също са в очакване. Навсякъде се чува “мафия”.

Лиляна Шомова - актриса: “Изключително тъжна и разочарована съм и, честно казано, ми се плаче. Не мога да повярвам какво се случва… и какво ни чака от тук нататък. Мисля, че от тук нататък трябва всички да се обединим и да не оставяме това на някаква съдба. Мисля, че трябва да се обединят всички българи, които да покажат какво мислят, а не само да се крием.”

Павлин Петков - работещ в транспорта: “Тревожи ме това, че няма да се доведе до край съдебната реформа, нито реформата по граничните пунктове. Това задкулисие, което беше успяло да завладее границите и поради което не сме в Шенген, защото тези пунктове работиха за частни структури…”

Иван Груев - бивш университетски преподавател: “Ние сме пред главния вход, а те са пред резервния.”

Полицейските заграждения разделят протестите в този ден. Но разделението е много по-голямо. В тази част на площада са се смесили привърженици на “Възраждане” и ДПС. Хората от селата изглеждат уморени.

Ниязи Вели - кмет на село Звиница, област Кърджали: “Вижте какво става в живота, вижте колко са скъпи горивата, вижте колко са скъпи торовете, хляба! Инфлацията е огромна. Аз съм от едно село, ние произвеждаме зеленчуци. Торовете миналата година бяха 30 лева, сега са 90.”

Говорим защо са все бедни. Казва, че са засадили малко пипер. Плащат им го евтино. Предпазливо говори за политика и за “техните”.

 Ниязи Вели - кмет на село Звиница: “Ние говорим с тях, но ние откога не сме в управлението? Ако не си в управлението, няма кой да ти даде пари, няма инвестиции в нашия край, в Кърджали.”

Дошъл е да искат оставката на Кирил Петков, но простосърдечно признава, че не искат нови избори.

Ниязи Вели - кмет на село Звиница: “Дано да сформират някое друго правителство, дано да няма избори.”

БНТ: “А вие сам ли дойдохте или организирано?”

Ниязи Вели - кмет на село Звиница: “Не, ние сами дойдохме с наши коли."

Не му се говори по тази тема. Един човек е дошъл тук със свое копие на самарското знаме:

“За сваляне на предателите!”

Не си казва името, защото:

“Няма значение. Важното е, че съм българин.”

Ядосан е на политиката, на целия световен ред.

“Това, че ни поробват, че съсипват България по международните световни планове.”

БНТ: “А вие защо се чувствате роб?”

“Защото виждам пътя, по който ни водят.”

Юни 2022-ра. Светът се е променил. Но на протестите има хора, които са познават от цяла вечност. Андрей Велков е бил на всички. И му се струва, че винаги са били за едно и също.

Андрей Велков: “Абсолютно за едно и също, както преди девет години, когато се видяхме с теб. Сега протестираме за същото - Делян Пеевски, корупция, мафия. Едни хора вместо да работят за нас, са решили, че има едни пари, които ще си прибират при тях.”

През 2013-та Андрей беше оптимист. Каза ми, че светът е пълен със свестни хора.

Андрей Велков: “Много от свестните хора си биха камшиците, просто нямат време да се занимават със затрудненията, които причинява едно нефункциониращо общество като нашето. Другата гледна точка е, че умишлено обществото се държи необразовано, гладно, бедно, озверели, затънали в битовизми, защото са по-лесни за манипулация… Тези хора, трябва да спрат да ни разделят, а да работят нормално, да започнат да работят за обществения интерес, а не за частния, да защитават националния интерес, а не съветския или някакви други и нещата ще се уредят сами. И не гласувайте за идиоти!”

През последните години Андрей, който е дипломиран политолог е написал няколко книги. В първата описва “Българският психар”. Във втората героите му казват: “Няма закога“. В третата вече се намираме в “Ерата на паниката“. Всъщност е дете на прехода. Оцелял в много битки.

Андрей Велков: “Достойнството е ключова дума. Точно заради липсата на достойнство, идват всички проблеми… Ти ако си загубиш достойнството, нямаш никаква стойност!“

Затова продължава да ходи на протести. Поколенията са започнали да се сменят. Пораснали са децата на децата.16-годишният Даниел сега започва. И обещава да остане. Всеки седи на своя площад.

Даниел Колев - ученик от Американския колеж: “Според мен корупцията е най-големият проблем… За мен България има потенциал и бих останал, ако нещата се оправят.”

Ниязи Вели - кмет на село Звиница: “Хората са трудолюбиви, хората са честни, искат да работят с честен труд, но държавата трябва да обръща внимание за всичко!

Иван Груев - бивш университетски преподавател: “Преминал съм през комунизъм, през социализъм, през демокрация. Няма за какво да съжалявам. И ако отново се родя, по същия начин ще живея и когато е необходимо, ще бъда тук.”

Животът на разделените ни площади изглежда тъжен, не защото трябва да мислим еднакво. Заради лъжата от тъмното, че всички трябва да се мразим, че нищо не може да се промени, че манипулаторите винаги печелят, че щастието никога не идва тук, че истината няма значение.

Има значение.