Канадецът и мистичната топка – тайните на една игра от Изтока

Снежната буря не притеснява Грег Хамилтън. В центъра на любимия си парк в Торонто канадецът жонглира с малка ратанова топка. Тази топка изглежда съвсем обикновена. Но именно тя променя живота му.

"За първи път попаднах на чинлон през 1981 г. Видях един мъж, който играеше в парка, и бях моментално завладян," спомня си документалистът Хамилтън. "Вярвам, че чинлон ми позволява да бъда себе си, а именно един игрив и любвеобилен човек. Тази игра развива способността ми да мисля ясно и бързо. Тя ми помогна да изпитам такова щастие и удовлетворение, което никога нямаше да изпитам в който и да е спорт или в бойните изкуства."

Чинлон - това е голямата страст на Хамилтън. Но тази игра няма нищо общо с Канада. Чинлон е националният спорт на Мианмар. А Хамилтън е неговият първи западен посланик.

"Чинлон има интересно място в културата на Мианмар. В продължение на векове чинлон е бил развиван и поддържан жив от много бедни хора в селата," разказва той. "Чинлон е спорт, който се върти около изграждането на връзка и създаването на красота като отбор. Разбира се, има много различни техники на игра. Но всичко се свежда до този дух на даване и вземане."

Отборният дух е двигателят на чинлон. В този спорт победата не е важна. Шестима играчи оформят кръг и си подават ратанова топка. Заедно създават красота. Затова Хамилтън не иска да играе сам. Канадецът заминава за Далечния Изток. В Мианмар научава ценен урок - подкрепата е по-важна от състезанието.

"Докато играеш чинлон, нямаш усещане за надпревара или агресия, а за работа в екип и връзка с други човешки същества. Ние хората приличаме на вълците и делфините - обичаме да действаме заедно и това ни задоволява на екзистенциално ниво. Затова в чинлон двете най-важни неща са връзката и красотата. Колкото повече дълбаеш в тези две неща, толкова по-дълбоко разбираш човешката природа."

Хамилтън снима документален филм за чинлон. Филмът носи заглавието "Мистична топка" и излиза на екран през 2006 г. С него иска да покаже различно лице на Мианмар. Повече от хиляда души бяха убити тази година, след като военен преврат предизвика масови протести. Смъртта се намести в новинарския поток. Но канадецът иска да разкаже и за очарованието на местната култура. Мисията му го отвежда до традиционен фестивал по чинлон.

"Беше животопроменящо преживяване," казва Хамилтън. "Отвъд всичко, което мога да опиша с думи. Не можеш да си представиш колко силна е енергията в рамките на този фестивал и най-вече в централния кръг. Музиката е шумна и интензивна. А публиката е по-различна от тази на всяко друго спортно събитие. Никой никога не те освирква, защото няма съревнование. Всички зрители се надяват играчите да изпълнят съчетанието си. А играчите дават всичко от себе си да забавляват аудиторията сякаш са на световно първенство. Това беше извънземно преживяване."

Трофеите и медалите са мерни единици в комерсиалните спортове. Чинлон има други ценности - съпричастност и хармония.

"Когато играем чинлон, ние се подкрепяме безусловно. Играта е доста интимна независимо дали в кръга участват двама, трима или повече души. Благодарение на тази атмосфера съотборниците изграждат силна връзка помежду си."

Според режисьора амбицията към непрестанни успехи има неприятни ефекти върху обществото и хората.

"Тя ни провокира постоянно да се сравняваме и състезаваме в сфери, където състезанието е напълно излишно. Една от поуките от чинлон е, че няма нужда от това съревнование. Няма нужда вечно да преследваме някакви постижения."

Успехът на Хамилтън се крие в смелостта да бъде себе си. Победата в спорта няма значение, ако не е споделена. Така е и в живота.

"За много хора не е лесно да се посветят на онова, за което истински мечтаят, защото има толкова голям натиск от страна на обществото, на семейството, на приятелите. Ако се занимаваш с популярен спорт като футбола, всички ще кажат, “Браво, браво на теб.” Ако им кажеш, че играеш чинлон, ще те погледнат учудено и ще попитат защо си губиш времето.

Голямото изпитание е да откриеш своята стойност, своята страст. Но страстта има две страни. Хитлер също е бил страстен. Това не е достатъчно. Трябва да се запитаме дали нашата страст прави света по-добър. И според мен чинлон изпълнява тази мисия. Чинлон прави света по-красив."

Репортаж: Петър Георгиев
Кадри: Личен архив, "Мистична топка" (2006)
Монтаж: Десислава Мичева
Режисьор: Миглена Атанасова