Когато властта се скара на украинските бежанци

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Какъв беше проблемът с разселването на бежанците в страната? В "Денят започва с Георги Любенов" по темата разговаряхме с анализаторите Нидал Алгафари, Петър Чолаков и Румен Драганов.

Според политолога Петър Чолаков основният проблем е комуникационен, защото на бежанците не им беше казано къде ще отидат. Не бива да забравяме, че голяма част от тези хора са майки с по няколко деца. Има и дечица, които се родиха в България. Нормално е да се притесняват от това къде ще бъдат преместени. "Лично за мен шокиращо беше това комуникационно неиздържано обръщение, което направи вицепремиерката Константинова. След това министър-председателят съзнателно или не каза, че едва ли не бежанците очаквали някакво луксозно отношение", обясни той и допълни, че е важно да се прояви съчувствие към бежанците. 17 млрд. са отделени от ЕС за държавите, които приемат бежанци. 148 млн. евро от тези пари се падат на България. Така е грешно да се смята, че някой отива и взима от залъка на българите.

По думите на режисьора и политически PR Нидал Алгафари "издънките ще продължат. Те започнаха не с изказването на вицепремиерката ни, а с изказване на самия премиер преди време, когато спомена, че едните бежанци са по-различни от другите. Тези, които идваха от Сирия бяха настанявани в условия, срещу които никой не възропта. Украинските бежанци сега са настанявани в седемзвездни условия в сравнение със сирийските." Остаряло е и схващането на обществото за това как трябва да изглеждат бежанците - забравят, че ние все пак сме се поразвили като човечество и имаме нужда от малко по-различни условия. "Не биваше в началото да ги поставят в едни условия, след това тези условия да се променят драстично", обобщи той.

Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма отбеляза, че проблемът е управленски. Има една функционална неграмотност. Правителството няма опит. В нова ситуация сме. Драганов подчерта, че украинците не са бежанци, а са със специален статут. "Това състояние на закрила изисква да се дадат някакви пари. Ако бяха бежанци, те трябваше да са подали своите документи за бежанци, да се върви към тримесечния срок на престой в лагерите, които са изградени за бежанци. При нас в първата вълна дойдоха хора от районите, засегнати от войната, подплашени, стреснати и те започнаха работа, социализираха се, излязоха на квартири. След това започна един военен туризъм и то не само към България", обрисува той. Войната се оказа бизнес за мнозина. Много туроператорски фирми спечелиха също, подчерта Драганов.

Вижте целия разговор във видеото.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад