Копнежи по свободата – режисьорът от Беларус Алес Лапо

Той идва за първи път в България. Това, което ще ни каже днес, не може да изрече в страната си. Историята за този смел човек разказва Катя Тодорова.

Алес Лапо - режисьор от Беларус: “Всеки ден в Беларус арестуват хора, всеки ден се правят обиски, водят се политически дела. Ето например вчера - разпространеният сред хората поздрав “Да живее Беларус”, което е същото като “Слава на Украйна”, беше обявен за нацистки от беларуското законодателство.”

Алес Лапо е режисьор, историк, носител на множество награди за документално кино. Той е в България за фестивал на портретния филм. През 2020 е сред младите хора на Беларус, протестиращи срещу  режима на Лукашенко. С голяма надежда - светът да ги види. Трае кратко. Попаднали в още по голям мрак. Започнала войната в Украйна.

Алес Лапо: “Много хора вече не вярват. Чуват се даже мисли, че всичко е било напразно. Гражданското общество, народът е в дълбока депресия. Хората напускат Беларус със семействата си всеки ден. След войната стана масово.”

Самият той още живее в Беларус, но много от приятелите му са заминали. Казва, че цели  поколения не помнят друга власт - освен тази на Лукашенко.

Не помнят друг живот - извън правилата по съветски.

“Панорама”: “Имате ли отговор на  въпроса как  идва несвободата?”

Алес  Лапо: “Несвободата? Идва постепенно, постепенно… със  зависими съдилища, зависим парламент. И ето - стигнахме до абсолютно беззаконие. Всички независими медии бяха обявени за екстремистки и тяхната работа е невъзможна. Вестниците и телевизиите отдавна са унищожени. Сега се посяга и на интернет сайтовете.”

В момента в Беларус има 1 400 политически затворници, но броят им расте непрекъснато. И това не са всички. Просто много хора се страхуват да се оплачат. Не знаят къде да потърсят правозащитни организации, защото и те са обявени извън закона.

Алес Лапо е автор на документален филм, развълнувал много международни фестивали. Записва автентичните истории на 90-годишни жени - дълго пазени, дълбоко заключени. Подобно на Светлана Алексиевич, която той нарича “съвестта на нацията”, събира “липсващата история”.

Алес Лапо: “Интересно ми беше дали личните истории на хората съвпадат с официалната пропаганда… Филмът е  за жени, откарани в плен в Германия по време на Втората световна война. После върнати обратно. Една особено ме трогна… Болезнено е да чуеш от  90-годишна жена как се е върнала въодушевено, мислейки, че е освободена от съветската армия, че всичко ще бъде по-добре. Но всъщност е  крила цял живот в себе си истината, че “освободителите”, са издевателствали над тях с думи като “проститутки”, “предателки”. Били са шокирани и са мълчали за това цял живот.”

Преди да дойде в България се запознал с българската история. Иска да дойде пак. Като документалист се вълнува от човека в голямата картина, като историк - от  последствията за общества, където дълго няма свобода.

“Панорама”: “Какво ражда диктаторите, безграничната власт в ръцете на един човек?”

Алес Лапо: “Сложен въпрос. Обществото носи отговорност и вина, че е  позволило да даде властта в ръцете на един човек. Но се питам също имал ли е шанс Беларус да се откъсне от съветското влияние, да стане независима страна. По време на цялата си власт Лукашенко се крепи върху Русия. През всичките тези години в Украйна развиваха своя език, култура, образование. В Беларус е точно обратното.”

Алес не знае кога ще свърши войната в Украйна, но знае ,че тя винаги  е зло. Спомените от минали войни са вплетени невидимо във фамилните истории на хиляди хора от Беларус. Тази колективна травма още е жива.

Алес Лапо: “За Беларус има огромно значение какъв ще бъде изходът от тази война. Ако Русия загуби, има надежда и  за нас.”

Алес Лепо е вече в Беларус. Преди няколко дни ми изпрати една песен по мейла, за да чуем как звучи беларуски рок и за да не ги забравяме.