Кубинският огън и българските гласове - джаз легендата Роберто Фонсека пред "Панорама"

Музиката е неговият любим език. Днес Роберто Фонсека е посланикът на кубинския джаз, а пианото му носи духа на Хавана.

Как звучи Куба?

Роберто Фонсека: Като страст, меланхолия, купон, духовност и огромна любов към живота. Това са звуците на Куба.

Някой учи ли ви на това или го носите в себе си?

Роберто Фонсека: Това е начин на живот. Идвам от просто семейство, не сме някакви богаташи. Но тези ценности ти показват кое е истински важно. Най-хубавото нещо, което може да се случи на човек, е да бъде свързан с музиката.

Ваша учителка казала на майка Ви, че не ставате за музикант. Но майка Ви повярвала във Вас.

Роберто Фонсека: Да. Аз бях труден ученик. Исках да играя с приятели - бейзбол, баскетбол, да ходя на плаж. Беше ми скучно да стоя вкъщи, да уча математика и физика и да свиря на пиано. Бягах от часове. Тази учителка не ме разбираше, нямаше добър подход към мен. Каза на майка ми: “Синът ви никога няма да стане музикант, забравете за него.” Но майка ми винаги е вярвала в мен. Семейството ми винаги ме е подкрепяло. И ето ме тук днес.

Ето го тук - в България. Омагьосан от красотата на българския фолклор. Мечтае да съчетае кубинския огън със силата на народната песен. Прави го заедно с диригент Георги Петков и водения от него хор “Нови български гласове”. Преди две години представят проекта на фестивал във Франция. А сега ги очакват концерти в Пловдив, Варна и София.

Образът на жената е ключов за българския фолклор и култура, включително във Вашата любима песен "Девойко, мари, хубава". 

Роберто Фонсека: Когато я открих, бях шокиран. Мелодията беше толкова проста, но ме разтърси. Казах си: “Леле, това е от друго измерение.” После научих и името на песента. За нас кубинците е същото. Жената е изключително важна. В моето семейство майката е свещена. Когато каже нещо, дори да не е права, е права. 

Майка ви пее в църковен хор. Когато свирите с момичетата от “Нови български гласове”, те напомнят ли ви на нея?

Роберто Фонсека: Ако кажа “Да”, те ще ме убият. Те са млади прекрасни жени. Но ми напомнят на майка ми по своята духовност. Понякога моля тях и диригента Георги да ми изпеят нещо. Мелодията влиза във вените ми, в костите ми. Това е силно духовно изживяване.

Какво се случва, когато се срещнат двама музиканти от различни континенти, но със сродни души?

Проф. д-р Георги Петков: Нещо прекрасно се случва. Точно това, което е написано като заглавие на проекта - “Отвъд нотите”. Тая емоционалност, когато се събере с кубинския огън красотата на нашите песни. А пък хубавото в случая е, че Роберто изпитва голям респект към нашия фолклор, много го уважава. На мен това ми достави голямо удоволствие - че ние заедно се разбираме много добре в творчески план. 

Роберто Фонсека: Ние сме тук, за да правим история. За първи път кубински музикант работи с български фолклорен хор. Красиво е. Усещаш огъня. Но в същото време аз съм доста меланхоличен човек. Обичам мелодията. Този проект ме изпрати в Рая. За мен е сбъдната мечта.

По време на един от концертите Ви се разплаквате. Какво се случи?

Роберто Фонсека: Беше точно на "Девойко, мари, хубава". Замисляш се. Ти си музикант от друга държава. Докоснат си от песен на непознат език. Изведнъж осъзнаваш, че си на сцена с изпълнители, които я пеят на живо. Съчетаваш я с музика от своята родина. А публиката те посреща топло. Дори в момента ми е трудно да не се разчувствам. Защото животът понякога е тежък. И когато сбъднеш мечтата си, това значи много. Така че, да, разплаках се. Какво мога да кажа…

Проф. д-р Георги Петков: Ние на репетицията не можахме да изживеем такава тръпка. Репетираме си чисто технически. И когато тръгна на сцената, още на първия куплет на “Девойката”, когато Роберто чу вече, че вървят нещата, прекрасно вървят, той се просълзи. Аз го видях, последвах го. Същата емоция ме обхвана и мен. И само се молех момичетата, които дирижирам и ме гледат в очите, да не ме последват и те. Защото това можеше да причини прекъсване на песента за няколко секунди, ако не и да объркаме нещо…  (смее се) 

Това ли е начинът да запазим българската музика жива?

Проф. д-р Георги Петков: Това е един от пътищата, един от инструментите за показване на нашата национална идентичност чрез музика в непознати за нас страни. Публики, които не познават нашия фолклор, така могат да се докоснат до него, да го търсят впоследствие и да го слушат. За мен това е много непринудено въздействие. Леко да разберат, че съществува и такова нещо. (смее се) 

Казвали сте, че сте луд музикант.

Роберто Фонсека: Все още съм луд.

Музиката ли е най-добрият отговор на лудия свят, в който живеем?

Роберто Фонсека: Музиката е най-доброто нещо, което се е случвало на света. Без музика животът би бил грешка. Музиката е едно от най-красивите лекарства, които имаме. 

С Вашата музика искате да създадете свят без войни, без зло. Моля Ви, опишете ми как изглежда този свят.

Роберто Фонсека: Ние музикантите имаме важна мисия да създаваме вибрации, а те променят всичко. Един свят без тези глупави неща е пълен с хубави вибрации. Сега светът е полудял. Преминаваме през трудни моменти. Но имаме музиката. И може би с нея ще успеем да изчистим човешките мисли. Искам да донеса мир и спокойствие. Спокойствието не значи тишина. Нека има купон, нека бъдем шумни, да се забавляваме. Но по мирен начин.

Вярвате ли в този мечтан свят? 

Роберто Фонсека: Разбира се. Вярвам както вярвам в музиката си. Пътят е труден. Но продължавам да вярвам. За това се боря.

Автор: Петър Георгиев