Културната дипломация - път към разбирателство

Може ли културата да се окаже онзи важен мост, през който могат да се развиват отношенията между държавите и особено между толкова близки съседни страни, каквито са България и Северна Македония, предстои да видим. Отношенията между Скопие и София станаха много сложни след провелите се през пролетта парламентарни и президентски избори в югозападната ни съседка, когато на власт в страната дойде консервативната ВМРО-ДПМНЕ, която започна да води неприятелска политика спрямо България и да нагнетява ненужно напрежение и недоверие.
Лъч светлина в тунела, в които навлязоха българо-македонските отношения, може да окаже културната дипломация, която показа на двете общества и политиците колко близки са държавите ни и какъв неизползван ресурс има тя. Пример за това е посещението през май на трупата на Националната опера на България в съседна Македония по време на „Майските оперни вечери“ с операта на Вагнер „Валкюра“, което бе и първото изпълнение на Вагнерова опера в Република Северна Македония. Постановката предизвика фурор и възторжени отгласи в културната общност и местните медии, а сред зрителите дори беше новоизбраният президент на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова. Днес в Софийската опера ще се представи Македонската опера с постановката на Джузепе Верди „Набуко“, което съвпада и с отбелязването на националния празник на югозападната ни съседка - 8 септември, когато с референдум тя мирно се отдели от Югославия, която започваше да се разпада във войни преди 33 години. Според заместник-директора на Софийската опера Борис Борисов гостуването на
македонската опера в София е резултат на усилията и прекрасните отношения между Пламен Карталов и предишния директор на оперния театър в Скопие Васо Ристов, които са изградили този мост между двата театъра. Той изрази надеждата си и за бъдещи съвместни проекти, за да продължи традицията на добро сътрудничество и издигане нивото на оперното изкуство в Република България и Република Северна Македония.

А има такива възможности за развитието на културните контакти между двете опери, както отбеляза директорът на Македонската опера и балет Оливер Арсовски: „Нашата идея е да се подобри сътрудничеството между двете оперни институции.
Вашите оперни изпълнители са много често на нашата оперна сцена в Скопие. Много по-рядко македонските изпълнители идват в България. Вие имате за щастие повече оперни театри и се надявам за в бъдеще това сътрудничество да се развива още повече. Нашето желание е между България и Македония да се засили културната дипломация и връзките, защото това ще помогне за разбирането между двете държави.“

Говорейки за културната дипломация, Оливер Арсовски е категоричен, обаче, че тя всъщност зависи от политиците: „Може, но винаги това зависи много от политиците на двете страни и как те възприемат културата и колко те са готови да вложат в културната дипломация, както и в сближаването между политическите позиции от двете държави“.

Изпълнителят на главната роля в постановката Марян Йовановски споделя, че е учил оперно майсторство в България още преди повече от 25 години, когато е следвал в Националната музикална академия при проф. Иванка Нинова, която е една от най-големите български мецосопрани.

Марян Йовановски: „Ролята на изкуството е в доброто отношение и това трябва да продължи, защото това е едно хубаво начало. Има много неща, които да научим ние самите артисти и солисти от Софийската опера и балет. Всички знаем, че културата е в много напреднал стадии от едно време в това изкуство и имате плеяда от известни певци като Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Борис Христов, Гена Димитрова и Райна Кабаиванска. Това са ваши световно известни певци, които ние в Македония нямаме такива. Имаме няколко известни имена, но те не са на това равнище. Сътрудничеството не трябва да спира дотук, а да продължава и в останалите части на България и Македония, не са само двете столици, свързани с развитието на културата, защото култура има и в Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас, както и в Скопие, Прилеп и Битоля. Правят се концерти. Мисля, че това е едно добро начало.“

Директорът на Македонската опера и балет Оливер Арсовски е категоричен, че на Балканите проблемите в размяната на постановки и гостувания са липсата на пари и финансови възможности.

Оливер Арсовски: „От години имаме изградени лични приятелства с българските оперни изпълнители от София и другите театри в страната ви. И наистина бихме искали, ако прецените, че имаме качествени изпълнители, а смятам, че такива имаме, вашите директори на оперните театри да поканят македонските изпълнители да гостуват, като по този начин ще се задълбочат много отношенията ни. Ние имаме лични отношения с българските изпълнители и директорите, познаваме се и лесно можем да се договорим за гостувания. Дълбоко вярвам, че по-голям проблем са парите, с които трябва да се финансират гостуванията и да се разменят посещения. Интересът е голям. Ние бихме гостували, всеки месец, както това биха правили и вашите изпълнители при нас. Голям проблем при нас на Балканите са парите и финансирането, за да можем да гостуваме по-често и ако двете правителства и двете министерства на културите влагат повече, няма да има никакви проблеми да гостуваме и да разменяме посещения.“