Лекарят и надеждата – история от ковид отделението на „Света Анна“

Започва 12-часовото дежурство на д-р Мирослав Ангелов. Кардиолог, който сега работи в ковид отделение. И всеки ден посреща третата вълна.

Д-р Мирослав Ангелов: Като че ли тази вълна се подмладява по някакъв начин. Виждаме така сравнително млади хора между 30–50, 55 години. Не са изключение и по-възрастни хора. Но някак си това са хората, които в момента боледуват повече. По-млади. Без придружаващи заболявания дори някои от тях.

Израснал в софийския квартал „Христо Ботев“. Не му било лесно. Родителите починали след сърдечносъдови заболявания. Отгледала го баба му. Винаги искал да стане лекар, а загубата го превърнала в кардиолог. Още помни трудния студентски път към медицината. И помощта, която получил от проф. Ивайло Търнев.

Д-р Мирослав Ангелов: Човек никога не бива да забравя нещата от живота си и това откъде е тръгнал. И кой е бил до него в едни от най-важните и трудни моменти. Проф. Търнев беше и продължава да бъде мой ментор в медицината. Факт, от който аз съм изключително щастлив. Помагал ми е не само в по пътя към моето обучение, помагал ми е в лични моменти. Продължава да го прави.
 
Казва, че всеки трябва да има кауза. Неговата е човешкото сърце. Липсват му обикновените работни дни в Клиниката по кардиология на болница “Св. Анна”. Сега тя е преобразувана в ковид отделение, заедно с цялата вътрешна клиника.

Д-р Мирослав Ангелов: Голяма част от колегите са мобилизирани, за да помагат. Нали включително и от други отделения. Кой каквото може се включва и го прави на драго сърце... Mоже би един от проблемите е, че хората с хронични заболявания няма как да бъдат обхванати, както биха били обхващани в една по-нормална обстановка на работа. Голяма част от тези хора не търсят лекарска помощ, поради страха да не бъдат заразени. Или поради страха да отидат в болница, защото има голям шанс, там да се разболеят.

Над 280 болни от Ковид се лекуват тук. Медицинските екипи са малко. Всички вече са много уморени от постоянните изненади на вируса.

Д-р Мирослав Ангелов: Посрещаме изключително много хора, докато имаме капацитет, разбира се. Голяма част от тези хора се стабилизират и тъкмо в моментите, в които ние си мислим, че всичко тръгва в една добра посока, има варианти това нещо да не е така. Нещата се променят много динамично. Пациентите се влошават. Налагало се е да даваме сведения за цели семейства, които сме хоспитализирали. Изключително трудно е дори и в човешки аспект. Когато приемеш някое семейство и един от тях загива. Ужасно е. Ужасно е, защото човешкия аспект, няма как да го превъзмогнеш лесно. На някой да му кажеш, че човека, с който е живял примерно 70 години, е делил един дом и семейство - изведнъж го няма! А сте дошли заедно. Тежко е… Имаме 27-годишен пациент, който се бори за живота си. Поради факта, че е с тежка пневмония на фона на ковид инфекция. С голямо засягане на белодробния паренхим. Имали сме хора с много тежки, които са били лекувани дори и в реанимационната ковид зона на болницата, но пък са успявали колегите с техните усилия да ги стабилизират и да ни ги върнат в състояние, което да продължи лечението в отделението. Такива хора сме ги изписвали и сме изключително щастливи, че сме виждали тяхното подобрение. И че сме го изписали на крака. Близките му го чакат да го посрещнат при изписването. Това са едни от малкото хубави моменти.
 
Д- р Ангелов не се страхува от вируса. Преболедувал го. Ваксинирал се е. Но загубил човека, който го е отгледал.

Д-р Мирослав Ангелов: Чувствах се най-слаб, понеже наскоро загубих и баба си. Това беше един от моментите, в които съм се чувствал слаб. Даваш си сметка, че това е естественият завършек на живота. Но това са моменти, в които буквално падаш, за да можеш да се засилиш и да прескочиш нещо голямо. Аз така възприемам нещата.

БНТ: Какво ви дава надежда?

Д-р Мирослав Ангелов: Това, че можем да се справим с проблема, наречен ковид, че можем да заживеем така един добър живот, както преди. Защото сякаш животът започна да се дели на две ери. Преди и след ковид. Аз силно се надявам, преди и след да се слеят някак си, ковид да ни бъде един добър урок.

Репортер: Анита Миланова, оператор: Михаил Врабчев