Медици на предела

"Пирогов". Болницата, която никога не спи.
От началото на пандемията тук се лекуват едни от най-тежките случаи на ковид. Медиците почти са забравили дните, когато са им ръкопляскали. Времето, когато самите те са молили всички да пазят себе си и тях. Истината е, че са изтощени.

Марияна Ганева - старши медицински лаборант в Лаборатория по клинична имунология: „Животът ми, по-голямата част, минава тук в болницата, лабораторията. Обикновено в неделя почивам, но тогава спя, защото изтощението е голямо, много голямо... Изморени сме вече всички.“

Тя и нейният екип създават лабораторията в "Пирогов", където се правят първите PCR тестове от началото на пандемията. Тогава буквално спят в болницата. Със седмици не е виждала децата си. Не е предполагала, че битката със съмняващите се ще се окаже също толкова трудна, като като тази с вируса.

Марияна Ганева: „Да заповядат и да видят. Нашата лаборатория е разположена точно срещу ковид отделението и да ви кажа, вечер, когато си тръгвам и лампите са светнати срещу нас, виждаме пациентите в стаите, някои са в тежко състояние, други стоят на прозорците изолирани, с тъжните си лица и действието се развива буквално пред погледите ни. Виждаме колегите със скафандрите, които ги обслужват с цялата си всеотдайност."

Когато държиш тънката нишка между живота и смъртта, отдавна си научил как да отделяш важното от маловажното. Доктор Димитрина Димитрова е анестезиолог и отдавна знае това.

Д-р Димитрина Димитрова- анестезиолог: „Наистина е много отговорна, а много малко хора го оценяват. Защото пациентите винаги се вълнуват кой е операторът, но по-малко значение отдават на нашата работа. А тя е много важна. Винаги има нужда от още хора, от още колеги, от апаратура, но може би най-важното е да сме обединени в тази битка, да бъдем заедно и ако всеки се държи отговорно към себе си и към околните, ще можем да се справим.“

Докато данните отчитат все повече заразени и смъртни случаи, теориите на конспирациите набират все по-голяма сила. Светът изглежда живее в непрекъсната битка между истината и лъжата.

Трудно е за всички. Болниците в страната са на ръба на силите си. Все по-малко са и медицинските сестри. Изтощава ги не само работата.

Василка Емилова - старша медицинска сестра в отделение УНГ- "Пирогов": „Може би това, че има много хора, които не вярват и които гледат с лека ръка. Влизайки в магазина, когато видя някой без маска, просто не мога да си представя как, когато човек чува за какво иде реч, може да пренебрегне елементарни неща. Трудно е, но не трябва да се отказваме и трябва да продължаваме да казваме, че това съществува. Който не вярва, моля да заповяда, защото то съществува и е много сериозно наистина.“

Марияна Ганева: „Генерално ни промени, даже напоследк се замислям как ще мина към нормалното си темпо някога, не зная кога ще бъде, не мога да си го представя това. И как например ще си тръгвам в 2 часа от болницата и какво ще правя с толкова свободно време.“

Понякога всички те признават, че когато е най-трудно, усмивките от детското отделение могат да ги съживят. Макар да знаят, че няма нищо по-страшно от детското страдание. Да го лекува е избрала млада лекарка. Преди две години е завършила с отличие. Избрала е да остане в България.

Теа Александрова - лекар в отделението по педиатрия в "Пирогов": „Щастлив лекар съм, когато видя някое детенце, което е тежко болно, да тича по коридорите, защото вече се чувства по-добре. Когато някоя майка ми каже – много ви благодаря, вие сте страхотен доктор. Това ме прави щастлива. Кара ме да плача, когато срещна неуважение от пациентите, когато няма колегиалност между лекарите също. С една приятелка се шегуваме, че един път месечно плача, като си получа фиша за работната заплата“.

Доктор Теа Александрова е сред медиците, които подкрепиха колегите си на първа линия в началото на пандемията, като  благодари на всички, че пазят себе си и тях.

Д-р Теа Александрова: „Най-вече всички оценихме, че най-важно е здравето. Това най-сетне оценихме и осъзнахме. Преди като че го вземахме наготово.“

Василка Емилова - старша медицинска сестра: „Сигурна съм, че ще се намерят механизмите и начините да се справи здравната система, но това до голяма степен зависи и от пациентите, от хората, от нас самите да спазваме правилата, за да не стигаме дотам да я претоварваме. Но съм сигурна, че има механизми да се справим. Научихме всички, видяхме, че всички сме равни. Виждаме, че страни с изключително напреднало здравеопазване - те също са поставени на колене през този вирус. Това е - всички сме равни, поне за себе си го извадих този извод."

Василка Емилова - старша сестра: „Това ни променя и се надявам да ни прави по-добри и състрадателни към хората. Надявам се.

Марияна Ганева: „Най-вече да бъдем единни. И да бъдем хора. И да си помагаме."

Д-р Димитрина Димитрова: „Животът винаги продължава. По един или друг начин той няма как да спре. Винаги продължава. Независимо от новите обстоятелства. Той винаги продължава. Винаги е по-силен."

Надяват се. Времето на пандемията е променило всички. Казват, че ще справят и всичко ще бъде наред. Това, което премълчават е, колко често крият сълзите си. Но не искат да знаем това.

Д-р Димитрина Димитрова: „Има много ситуации, които карат човека да си преглаща сълзите... Когато не можем да помогнем с нищо. Има такива случаи..."
Марияна Ганева: „Скривам ги ,успявам... Не е е лесно..."