Наука онлайн – един ученик в новия свят

Виктор Колев: „2020 – та, колкото и абсолютно всичко да е безпрецедентно в нея и както се случиха много ужасни неща, много хора загубиха близките си, работата си, бизнеса си. Обаче 2020 – та също така ни показа каква е силата на науката.“

Той е само на 18. Но вече може да създава изкуствен интелект. Невронни мрежи, които да мислят логически. Печелил олимпиади. Дванадесетокласник от Софийската математическа гимназия. Преболедувал вируса още в края на септември.

Виктор Колев: „От начало беше леко шок, че някак си съм успял да се заразя, но след това преминах към това да спазя съответните мерки, спрямо близките си, да информирам всички хора, с които съм контактувал, и да информирам съответните училищни власти.“

Възстановил се е бързо. Но оттогава класът му е в онлайн обучение. 

Виктор Колев: „Временно дистанционното обучение успява да осигури на учениците или поне по- голямата част от тях един ползотворен учебен процес. В дългосрочен план, разбира се - не мисля, че е възможно да се замени присъственото обучение.“ 

Трудно е да си далеч от учителите в годината, когато ще кандидатстваш. Но поколението на Виктор вижда и ползите от живота онлайн.

Виктор Колев: „Например достъпността. Всичко, когато е онлайн, е много по- достъпно. Аз мога да гледам някоя лекция, например, която по принцип се провежда във Франция например.“

Въпреки всичко обаче истинският живот липсва.  

Виктор Колев: „Това, което имаше ефект върху мен беше чисто в социален план. Това, че си стоиш сам вкъщи. Социалният контакт. Дори неща, които преди не бях оценявал толкова. Като например това, че когато човек говори с някой на живо, много по-лесно се раждат нови идеи. И това в научната ми работа много си пролича. Понеже, когато беше първият локдаун и не се виждах с екипа, с който работех, много по- трудно продължихме работата си.“ 

Това лято Виктор представя България в международната школа за изследователска дейност в Масачузетс.

Виктор Колев: „Която щеше да с проведе в Масачузетския институт на технологиите,  съответно щяхме да сме там 6 седмици, заедно с още 80 човека от целия свят. 

- Избрани.
Виктор Колев: „Избрани, да, аз и още един мой съученик, като представители на България, но за жалост школата се проведе онлайн. Съответно нямахме възможност да се срещнем с тези прекрасни наши връстници. А бяхме изцяло онлайн.“ 

Въпреки това работата на Виктор за изкуствения интелект е отличена в топ 5 на този американския институт. Ето го и неговият невронен компютър. 

Изкуственият и естественият интелект. Животът онлайн и офлайн. Човекът и машината. Поколението на Виктор тепърва ще върви по тънка линия. И вирусът е само едно подсещане за това. 

Виктор Колев: „Изкуственият интелект има много общи неща с нас, в интерес на истината. И то много общи неща от гледна точка на това как се учи. Изкуственият интелект, единственият начин, по който се учи - е от грешките си. Той греши, вижда къде греши и се опитва да се самоподобрява.“
Може би това - е общото между машините и хората. Грешките - и опитът да ги поправим. 

И докато стоим на прага на втория локдаун - Виктор е организирал онлайн дискусия със свои връстници. Тук си говорят за качеството на образованието и науката по време на пандемия. 

Смяташ ли, че мерките, които се въвеждат са правилни и навреме?

Виктор Колев: „Смятам, че са правилни, тъй като напрежението, което е в момента върху здравната система е огромно. От тази гледна точка смятам, че са правилни. От друга гледна точка, може би, ако бяха взети по- навреме. И може би ако бяха взети други мерки - по- навреме , като това например учениците да бъдат през цялото време с маски в класната стая, щяхме да видим едно по- различно развитие на ситуацията.“

Според Виктор светът се е променил само временно – толкова, колкото да научим няколко полезни урока. 

Виктор Колев: „Вече в днешния глобализиран свят локалните проблеми, могат много лесно да станат глобални. Това обаче не означава, че трябва да обърнем гръб на глобализацията, напротив, защото именно тя, е тази, която ни даде възможност тези невероятни научни резултати, и да произведем ваксина за толкова кратко време. И чрез тази международна колаборация, всъщност успяхме да го постигнем това. Без нея, ако всеки работи сам - няма да можем да стигнем доникъде.“                             

Някой ден той ще замине. Може би в Станфорд или Оксфорд. Казва, че няма задача, която да не може да се реши. 

Виктор Колев: „Вярвам в човека. И вярвам, че хората сме едни уникални същества, които ще можем да решим, проблемите, които днешното време ни поставя. Било то чрез наука. Или чрез други способи. Но ще можем да успеем.“