Не харесвам стени и забрани – гранд дамата на германското кино Маргарете фон Трота

Тя е актриса, която става режисьор, и то един от най-големите в Германия и Европа. Често нейните филми разказват за прочути жени – Роза Люксембург, революционер, Хилдегард фон Бинген, средновековна монахиня, Гудрун Енслин, терорист, Хана Аренд, философ.

Маргарете фон Трота: Днес всички говорят за Аренд. Но когато започнах филма, мнозина в Германия даже не я бяха чували. Филмът се получи учудващо добре. И изведнъж излязоха нейни творби по книжарниците. Оттогава няма уважаващ себе си журналист, който да не е цитирал Хана Аренд поне веднъж. Някои я свързваха само с книгата, в която поставя знак на равенство между комунизма и националсоциализма - макар и не толкова грубо, колкото го формулирам. Тъкмо затова не я долюбваха левите. Изведнъж, след моя филм, всичко се промени.

БНТ: Хана Аренд, една силна жена. И нейният приятел, философът Мартин Хайдегер – един слаб мъж. Виждате ли тук някакъв символ?

Маргарете фон Трота: Е, какво значи „слаб“? Той не се е имал за слаб. Хайдегер смятал, че превъзхожда останалите. Включително Хана Аренд. Нито една от книгите ѝ не е прочел. Тя винаги му ги пращала, а той ги забутвал някъде.   

БНТ: Не е ли слабост да работиш за Германската национал-социалистическа партия?

Маргарете фон Трота: Да, естествено, оставил се е да го прелъстят. Това хвърля светлина върху него като човек. Не само като философ. И като ректор: когато изнесъл прословутата си ректорска реч във Фрайбург в нацистка униформа.

БНТ: Дали жените не удържат повече от мъжете, когато има морален казус?

Маргарете фон Трота: Не бих стигнала чак дотам. Всеки може да бъде изкушен. Жените трябваше да се борят повече през последните 10, 20, 30 години. За да бъдат свободни. Да имат право да си отворят устата. Да съществуват. Но не намирам чак такива качествени различия. Малко прекалено пропагандно ми се струва.

БНТ: Дали творецът има вечна тема? Или пък всяка история е различна?

Маргарете фон Трота: Не, това трябва да се погледне отвън. Аз самата мога да кажа нещо различно от зрителите на филмите ми. Повечето гледат Роза Люксембург, Хилдегард фон Бинген и Хана Аренд – велики личности, всичките изиграни от една и съща актриса - Барбара Зукова. Докато аз предпочитам някои от по-малките си филми.

БНТ: Пресъздаването на тези велики жени беше ли борба?

Маргарете фон Трота: Естествено! Филма за Роза Люксембург трябваше да го направи Райнер Вернер Фасбиндер. Но почина и продуцентът дойде при мен: „Сега ти трябва да го снимаш!“. А аз: „Чакай, не става така! Много време ще ми трябва!“ Дълго ме уговаря, и най-накрая опря до това, че – видите ли –  Роза Люксембург била жена. Е такъв аргумент не бях чувала! Тогава жените не бяха още толкова в светлините на прожектора. Две години ми трябваха да прочета всичко, което мен ме интересуваше. Имаше само комунистическа литература; за личния ѝ живот - нищичко! А пък аз се интересувах как една жена-политик, боркиня, се е справяла като жена. Прочетох писмата ѝ – 2500! Ходих в института по марксизъм-ленинизъм в Източен Берлин; там се четеше само на място. Всеки ден минавах от Западен Берлин през гара „Фридрихщрасе“, през ужасни хора, които ме гледаха подозрително: „Дайте си паспорта!“

БНТ: Доколко Вие самата сте Роза Люксембург? Вашата актьорска кариера започва през 1968. Символично, нали? Още ли вярвате в революцията?

Маргарете фон Трота: Не! Не и в този тип революция. Днес сме отчаяни от случващото се по света. Не мога да вярвам в „светлото бъдеще“, както го наричаха тогава. Може би съм вече прекалено стара.

БНТ: Ама Вашето поколение – от 68-ма, то управлява света. Само предимства ли има това? Или виждате и недостатъци?

Маргарете фон Трота: Да, това поколение управлява света. Но не с идеите, с които започна. Пригоди се към света. Не е вече толкова борбено. Свикна с хубавия живот.

БНТ: Ваша тема е независимостта на жените. Тази битка спечелена ли е вече?

Маргарете фон Трота: Ама не! Разбира се, още не.

БНТ: Защо?

Маргарете фон Трота: Как защо? Все още има неуважение. Жени получават по-малко пари за един и същ труд. Цял поменик мога да изредя.

БНТ: Да, в Европа има война. Това ли е истинското „оловно време“?

Маргарете фон Трота: Може би. Отново настана оловно време. Моето заглавие описваше Германия от 50-те. За мен то нямаше нищо общо с куршумите, а със стихотворение от Хьорделин – „В оловното време“. Оловносивото небе, което тежи на раменете ни! Така възприемах петдесетте. Бях ученичка и нищо не се говореше за национал-социализма. Нищо не знаехме. Не ни обясняваха. Едва през 60-те започнаха. Защо бяха толкова буйни и гневни хората през 68-ма? Защото тогава младите научиха какво са премълчали родителите им. В края на 50-те се преместих да уча в Париж. И френските ми приятели ми разказаха за германското минало. Все ми втълпяваха вина, макар че не съм била родена. Но нали съм германка? Значи съм виновна.

БНТ: Тогава коя е истинската Гудрун Енслин, героиня на “Оловно време”? Жертва? Или, като терористка от Фракция Червена армия, е виновна?

Маргарете фон Трота: Виновна е, задето е убивала хора. Но за нея това е било освобождение, критика към германското общество. Знаете ли, все още не съм наясно какво е отношението ми към нея. Може ли да я защитиш на фона на стореното от нея? Или пък тя си е чисто и просто престъпник? Все още не съм решила каква е окончателната ми присъда.

БНТ: Искате да я разберете?

Маргарете фон Трота: Да я разбера, естествено! С всеки филм искам да разбера както човека, така и времето му.

БНТ: Има ли разлика между радикализма от 70-те години и радикализма днес в социалните мрежи?

Маргарете фон Трота: Всички тези мобилните телефони, услуги, „Тик-ток“ ли, що ли, аз не ползвам нито една. И не ща да ги знам, не ги понасям. Но чета как стават все по-могъщи и пълни с омраза. Като се огледаш в омразата, която се трупа сред обществото, ще се отчаеш.

БНТ: От времето на филма за Катарина Блум нещата по-добре или по-зле станаха с жълтата преса, омразата и лъжите в нея?

Маргарете фон Трота: Към по-лошо. Тогава имаше реален противник - „Билдцайтунг“, дясната преса. Не можеше да се биеш с тях, но се знаеше кой е опонентът. А сега всичко са анонимни писания. Обиди. Срещу кого да се изправиш?

БНТ: Вие трябваше да докажете, че сте не само добра актриса, а и добър режисьор. Как се преборихте?

Маргарете фон Трота: Трудно беше. Защото не чувах ехото на моя глас. Обаждам се, но отзвук няма. Обаче аз съм отгледана от самотна майка, която изобщо не искаше да се омъжва, много независим човек беше. Така че от детството съм възпитана на независимост. Оттогава съм против стени и забрани. Еманципирана съм в главата си. И трябваше да се преборя, да го пренеса и в реалността.

БНТ: Трудно ли Ви беше да работите заедно със съпруга си? С Фолкер Шльондорф.

Маргарете фон Трота: И да, и не. Той прояви голямо благоволение: позволи ми да се включа във филма за Катарина Блум. Когато се запознахме, аз бях актриса, той – режисьор. Той знаеше, че във Франция бях изгледала много филми и че бях „на ти“ с киното - и малко се ядосваше. Но отначало аз си мълчах, че исках да стана режисьор. Постепенно той го забеляза. И ми даде шанс. Чак после стана трудно, защото проявих самостоятелност. Да, работихме заедно; той беше много популярен. Но когато после исках да правя собствени филми, дойдоха големите трудности.

БНТ: Режисьорът диктатор ли е по природа?

Маргарете фон Трота:  Не. Работата ни е в екип. Хората си мислят, че режисьорът коли и беси, и само заповядва нагоре-надолу. Но не е така. Като режисьор сте винаги заобиколен от хора, които трябва да Ви помагат. И то с удоволствие.  А не да си мислят: „Майко мила, тая пак иде и ще почне пак да крещи!“   

Тя дошла в България през 92-ра, заради италиански филм за мафията и големия композитор Енио Мориконе. В Италия записите били скъпи, но Мориконе познавал прекрасен български оркестър.

Маргарете фон Трота: Дойдохме тук и записахме музиката. Беше прекрасно! И докато той репетираше, аз се разхождах из града. Разгледах църквите. Пазя много мил спомен. Вечер сядахме на вечеря и сладки приказки. Беше хубаво време! После стигнахме до записа. Слушам музиката: много бомбастична! Сякаш правехме филм на Серджо Леоне. И му викам: „Боже, Енио, прекалено е!“ А той се обърна към музикантите: “Ти недей да свириш, ти недей да свириш, ти свири това, вместо онова“ Музиката се получи чудесно!

БНТ: Кое е най-хубавото, когато човек прави филм?

Маргарете фон Трота: Всичко! Всичко е най-хубаво, когато сам си пишеш сценария. Срещаш се с хора. Задаваш им въпроси. Но иначе си сам. При снимките пак идват хора на помощ. После пак оставаш сам. След това идва публиката. Непрекъснато се сменят самота и заедност. И това ме вълнува най-много.

БНТ: Досега направили ли сте филма-мечта?

Маргарете фон Трота: Не, такова нещо никога не можеш направи. Никога.

БНТ: Може би всички Ви филми са мечта.

Маргарете фон Трота: Не бих казала. Толкова неща остават неизказани. Не можеш да ги докоснеш. Аз не се възприемам за гений, като Фасбиндер.  Той така се изживяваше – аз съм гений! Никога не съм се възприемала така. Непрекъснато търся. И никога не съм напълно доволна.

БНТ: Не пише ли човек в живота си едно дълго изречение?

Маргарете фон Трота: Едно дълго изречение ли? Кажете ми, моля, как моите филми могат да се разкажат с едно изречение?

БНТ: Вашето изречение може да гласи така: „Жените са независими, борбени, но и любвеобилни. Те могат да бъдат всичко.“

Маргарете фон Трота: Да, но могат и да страдат. Да са тъжни. Потиснати. Не винаги да се борят. Жените, които се борят от сутрин до мрак, изобщо не са ми интересни.

БНТ: А трябва ли творецът да има някакво послание?

Маргарете фон Трота: Не! То трябва да идва от зрителите. Иначе прилича на религия. Месиите трябва да имат послание. На мен не ми е нужно.