Несбъдната Русия на Анна Политковская

„Понякога ни наричат общество от роби и шепа годподари и ни казват, че винаги така ще бъде векове. Ние също често говорим за себе си така, но не и аз."

Думите са на Анна Политковская. Писани малко преди да бъде убита на 7 октомври 2006-та. До днес няма категоричен отговор кой е поръчал нейното убийство. Извършено на рождения ден на Путин.

Кремъл отрича да има каквато и да е връзка с покушението.

Иля Политковский, син на Анна Политковская: „Тя беше свикнала, съзнаваше рисковете, но се беше смирила...“

През 2012-та в Москва се срещнахме с нейния син - Иля Политковский. За Русия тя беше най-големият критик на Путин, за него - просто мама.

Иля Политковский: „Да, тя беше самотна. Имаше подкрепата на колегите от вестника, но в крайна сметка, в най-важните решения оставаше сама.“

Сергей Соколов, зам. главен редактор на „Новая газета“: „Мисля, че тя беше свободен човек в една несвободна страна.“

В този ден през 2012-та в Москва се провеждаха едни от най-мащабните протести срещу Путин - срещу нарушенията в изборите. Тогава бяхме в редакцията на един от малкото останали опозиционни вестници - “Новая газета“. Вестникът на Анна Политковская. Току-що бяха чули как Путин иронизира протестиращите.

Сергей Соколов-заместник-главен редактор на „Независимая газета“:
„Няма нищо ново. Както Путин си приказваше глупости през 99-та, през 2000-та, така пошло продължава да го прави и сега. Не се е променил, само дето е остарял и е понапомпан с ботокс. Това е.“

Тогава Путин говореше по телевизията, че без народната подкрепа не би останал на власт дори ден повече.

Докато по улиците задържаха хора. Правозащитникът Олег Орлов не помнеше колко пъти е бил арестуван. Само началото, когато организирал протест срещу руското нахлуване в Афганистан.

Сергей Орлов: „Тогава печатах позиви. Всъщност бях единак."

По-късно става част от най-старата руска правозащитна организация “Мемориал“. Когато се срещнахме не вярваше, че истината за смъртта на Анна Политковская скоро ще бъде разкрита.
 
Олег Орлов: „Докато е на власт този режим, не мисля, че истината ще бъде разкрита напълно. Мисля, че може да се стигне близо до истината, но не и сега.“

„Мемориал“ вече не съществува. В края на 2021-ра, основаната от Андрей Сахаров легендарна правозащитна организация, е заличена. С решение на  Руския върховен съд и с мотив - нарушения на закона.

Няма кой да защити правозащитниците. Светът вече следи съдбата на Навални.

Сменили са се двама американски президенти. Европейският съюз е преживял Брекзит. Ковид е подлудил всички.

Путин продължава да е господар на Кремъл. Анексирал е Крим. Неусетно в Европа все по-често се говори за война. Минали са 15 години от смъртта на Анна Политковская.

„Единственият проблем на путиновската система е, че ще минат десетилетия преди да рухне. Основният проблем е, че макар рухването да е неизбежно, ние няма да сме живи да го видим. Жалко, защото много би ни се искало...“

В края на миналата година главният редактор на „Новая Газета“ Дмитрий Муратов получи Нобеловата награда за мир. Посвети я на мъртвите си колеги. И на живите.

В Осло, вместо за мир, говори за война. Предупреди, че в болните глави на геополитиците войната между Русия и Украйна вече не изглежда невъзможна.
Че властта отдавна продава идеята за война. Докато хората свикнат с нейната допустимост.

Из речта на Дмитрий Муратов:

„Светът разлюби демокрацията. Светът се разочарова от управляващите елити. Светът се насочи към диктатурата. Възникна илюзията, че прогресът може да бъде достигнат чрез технологии и насилие, а не чрез спазване на правата и свободите на човека.

Днешните идеолози прокарват идеята за смърт в името на Родината, а не за живот в името на Родината. Няма да позволим този техен телевизор пак да ни излъже.“

Февруари 2022-ра. Путин нареди военна операция в Украйна. В градовете се чуват експлозии. Светът се събуди във война.

Площадите в Русия обаче днес не са мълчаливи. Хиляди руснаци вече протестират срещу войната. Вече ги арестуват. Заслужават уважение за достойнството.

Излезе последният брой на „Новая газета. Той е на украински и руски. В него пише: "Освен мъка, изпитваме срам от тази война“.

Един от моите незабравими спомени в Москва е с Анатолий Головков. Прочутият журналист и кинорежисьор, който се беше оттеглил в тъгата си, но не беше изгубил себе си.

Пазеше в дома си скъп подарък - шапката на своя приятел Йосиф Бродски. Можеше да си тръгне от Русия, но беше останал. Понеже все някой трябва да остане там, където свободата винаги е имала нужда да бъде спасена.

Анатолий Головков: „Имах една учителка в живота, която ми каза: Искам ти, дори да те захвърлят в затвора за убежденията ти, никога да не забравяш, че си свободен. Защото онова, което носиш в себе си, ще остане с теб. И до ден днешен живея с тази убеденост.“

Автор: Катя Тодорова