“ОСТАНАЛИТЕ. Снимки от една война”

Документалният филм „Останалите“ е нещо като машина на времето. Един разказ свързва миналото и днешния ден.

Мнозина забравиха, че войната в Украйна не е първата в Европа след Втората световна. След разпадането на Югославия бойните действия бяха много близо до нас – в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, накрая в Косово и Сърбия. От всички тези войни най-кървава бе босненската. Част от нея бе обсадата на Сараево.

През 1994, заедно с оператора Христо Обрешков, Бойко Василев за първи път влиза в обсадено Сараево като част от екипа на „Панорама“. Войната продължава вече втора година, остава още почти толкова. Сараево е обградено. Босненската сръбска армия обстрелва града от околните планински склонове. За три години, десет месеца и три седмици обсада загиват 1601 деца, 200 от тях – от снайперски обстрел. Не достига храна, няма ток и вода, гражданите изсичат дърветата за огрев. Единственият начин да преодолееш обсадата е да минеш през прокопан в земята тунел.

Тогава екипът разговаря с много хора – политици, художници, преводачи, журналисти. Близо до т.нар. „Алея на снайперистите“ се среща и със семейство Михайлович. Бащата е сърбин, майката – мюсюлманка. Имат две деца – на три и десет години. Живеят в Сараево и търпят всички несгоди на обсадата. Тяхната дъщеричка Ваня не знае какво е портокал или банан. Но знае, че не трябва да ходи в другата стая, защото тя е под снайперистки обстрел. Когато трябва да напуснат Сараево, минават през тунела. Въпреки това семейство Михайлович не е изгубило духа си и вярва в съвместния живот на всички етноси в Босна.

28 години по-късно отново търсим нашите герои от 1994. Къде са? Как са? В какво вярват сега, след като войната отдавна е свършила? Екипът на БНТ е в състав Бойко Василев, Михаил Врабчев и Юлиян Димитров. С тях е и фотографът Стоян Ненов.

Това е разказ за сараевския дух: там търпимостта, творчеството и хуморът се борят с омразата – и помагат на града да устои. Това е разказ и за приятелите на семейство Михайлович, за които „няма добри и лоши нации, а само добри и лоши хора“. Това е разказ и останалото след войната: ценностите и надеждите, любовта и омразата, трагедиите и приятелствата.

Тунелът на спасението е превърнат в музей. Но къде е спасението за Босна и Херцеговина днес? И докато войната е другаде, в Украйна, може ли да се върне на Балканите?

Един от героите на филма, авторът на иронични плакати Боян Хаджихалилович, разговаря с Бойко Василев през 1994 и 2022 г. И тогава, и сега, той казва: “Аз имам и еврейска, и сръбска, и мюсюлманска кръв. Имам хърватски паспорт. Чувствам се босненец. А босненецът не съществува по Конституцията като принадлежност. Ние спадаме към графата “останали. И аз съм от останалите”.

Филмът е за тези, останалите. Те преодоляват различията, за да бъдат хора. Те остават в Босна и Херцеговина, страна с 5 президенти и 136 министерства, където всеки втори младеж е безработен. Но вярват, че бъдещето е тяхно.

Накрая, търсенето се увенчава с успех.

сценарист: Бойко Василев
режисьор: Лъчезар Аврамов
оператор: Михаил Врабчев. Кадрите от 1994 са на Христо Обрешков.
фотограф: Стоян Ненов

Гледайте кого успя да намери екипът близо три десетилетия по-късно. Денят е сряда, 22.06., 21 ч., по БНТ 1.

Кадрите са на отговорния оператор на “Панорама” Михаил Врабчев и на Христо Обрешков. Режисьор е Лъчезар Аврамов (с над 30 документални филма и три игрални, сред които “Снимка с Юки” и “Жълт олеандър”).