Парцалев

Той не е "акадeмичен артист", а много повече. Парцалев е Човекът, заслужил обичта и признанието на народа.

Държава: България
Година: 2020
Времетраене: 50 минути
Парцалев
За продукцията

Документален филм

По книгата на Пенчо Ковачев - "Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ"

Сценарий: Пенчо Ковачев, Марин Дамянов
Режисьор: Валентина Фиданова-Коларова
Оператор: Цветан Недков
Продуцент: "Корунд Х" - Христо Христов
С подкрeпата на Национален филмов център

Участват: Наталия Парцалева, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Павел Павлов, Здравко Митков, Павел Поппандов, Звезделин Минков, Светослав Пеев, Латинка Петрова, Златина Дончева-Джамбазова, Калин Сърменов, Милена Михова, Лена Романова, Димитър Методиев и др.

Талантлив, красив и суетен. Бохем. Щедър, богат и тъжен въпреки ...големия смях от сцената и екрана.

"Дойдох, да ви видя за едно кафе..."

Така започва срещата с личност, богата и интересна, за чийто живот и най-оригиналният сценарий би изглеждал беден. Георги Парцалев се връща в спомените и в сърцето на хората, които го обичат. Приятели, роднини и колеги разказват онова, което е по-голямо от книга и филм за артист с талант, мечти, чувства и особености.

В първата им среща Стоянка Мутфова е впечатлена от очите му - изключително добри.

Татяна Лолова отбелязва, че той е първият актьор по онова време, на когото е разрешено да има мустаци, защото "правилото в професията на актьора е, че лицето трябва да е чисто, за да може лесно да се нанася грима, който трябва да го направи някой друг" ."Но Парцалев няма да е той, без своите тънки мустачки".

За Светослав Пеев "той е особен актьор", по простата причина, че не е завършил висше образование във ВИТИЗ и някои зложелатели се съмнявали дали изобщо може да играе".

В този смисъл Латинка Петрова усещала неговото "чувство за незавършеност".

Но Методи Андонов поставя в Сатиричния театър пиесата "Свинските опашчици". Парцалев действа по сцената без нито дума, накрая на пиесата казва "Заклах го!" и публиката е на крака.

В отговор на това, Татяна Лолова разказва историята на мъж и жена, които гледали снимките на афиша до касата на Театъра и не виждали Парцалев в Програмата, затова отказали да си купят билети, с думите: "Няма го Парцалев, значи няма да е хубаво".
"ТОВА Е ТАЛАНТЪТ , за какво му е ВИТИЗ!"

Павел Поппандов помни как Парцалев е бил болен, докато снимали "13-та годеница на принца", но с нищо не издавал състоянието си, а вечерта, верен на себе си и щедростта си, не позволил друг да плати сметката на сбирката на актьорите.

Георги Парцалев е роден в гр. Левски, на 16 юни 1925, в семейство от заможен род. Кръстен е на дядо му - търговец, известен като чорбаджи Георги. Баба му е била учителка.
От дете мечтаел да стане актьор, но записал "Медицина" в София". Не завършил на четвъртата година - бил принуден да напусне, защото баща му бил симпатизант на Земеделската партия на Никола Петков.

Отстраненият студент е изпратен на военна служба в Трудови войски в Мадан, но не се развива в миньорството, а работи като фелдшер. Там го открива Енчо Багаров, който търси таланти сред трудоваците за своя Ансамбъл с артисти от трудовата повинност.

Те обикалят страната с голяма популярност. Три години по-късно Парцалев е в трупата на Държавния сатиричен театър. Първото представление там е пиесата "Баня", а неговата повратна роля е в постановката на Методи Андонов - "Михал Мишкоед" по Сава Доброплодни, с която "самодеецът преминава от трудовата повинност към голямата слава на най-обичания драматичен артист на България".

Георги Парцалев предпочита театъра. Киното го открива късно - на 33 години, с комедията "Любимец 13", където играе мениджър на футболен отбор.

Рангел Вълчанов се отказва да го снима в "На малкия остров", за да не предизвика смях в трагедията, но е неазбравим с ролите си в "Кит", "Тримата от запаса", "Петимата от Моди Дик", "Сиромашко лято", "С деца на море", "Два диоптъра далекогледство", "Ламята"...

Камерата го обича, въпреки че той се страхува, особено от клапата, и гордо признава: "Беше време на много красиви актьори. Такива бяхме".

Нещо повече. Това поколение артисти, освен талантливи, са и от друга - висока морална класа, оценява Калин Сърменов. Те са, класата, която днес лписва. Тъжното е, че си отиват и след тях вече не е същото.

Парцалев е 44-годишен, когато най-после му е присъдено званието "заслужил артист", последен от звездите на Сатирата. Той дълго време споделял една гримьорна с народния артист Георги Калоянчев. Един ден Калоянчев подхвърлил: "Ядем народни пари, Пацооо". Парцалев отговорил: "Аааа, моите са заслужени, Кала!"

Пацо няма дом и кола, но притежава ценна собственост, оценявана на 2 700 000 лева - венециански огледала, антикварни мебели, редки икони, картини, които пази внимателно и често дарява - важното е да не се загубят. Прибирал ги по мазета и тавани, защото не му давали да си купи голям апартамент, понеже бил сам. Кръстник е на много деца из България и най-много страдал, че няма свое дете.

Голямата му мечта е "Дон Кихот": "Ще си отида, без да го изиграя", тревожи се Артистът. Пътува до Испания, снима се пред паметниците на рицаря и на Сервантес и се утешава, че може би е по-добре, че още не е стигнал да ролята: "Ами, ако не се справя...". Мечтата остава с Кога...

Георги Парцалев е изпратен без традиционното поклонение във фоайето на Сатиричния театър.

Но в този ден София се пълни с хора с цветя от цялата страна, защото "кой не е роднина на Парцалев",

така близък го чувстват всички, които задръстват улиците и трамваите - за последна среща с любимия Парцалев.

*zr

"Ламята"
"Кит"
"Тримата от запаса"
"Петимата от Моди Дик"
"Сиромашко лято"
"С деца на море"
"13-та годеница на принца"
"Два диоптъра далекогледство"